Лято е. Хапвам веганската луканка от цвекло и ми е тежко да говоря за талант и за изкуство. За съжаление съм на работа и съм длъжен да ви дам малко информация от кухнята на събитията. Вие сте с музикално – кулинарното шоу „DJambore.com”.
В това издание ще видим и чуем как се приготвя „Event De Reel Feel“. Най-общо казано – трябват ви Sofia Live Club, Fink и щипка Douglas Dare. По принцип Англия няма особени традиции в кулинарното изкуство, но това никак не пречи на развлекателния им бизнес, както би попречило на една гладна мечка у нас, например. Ето защо:
Англия (England) е най-големият по територия и население съставен историко-географски район в Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия и заема южните две трети от остров Великобритания. Регионът има силно политически обременена карма (кон карне), която от десетилетия наред се самопречиства, създавайки „световната готина музика“. Особен баланс, който води само до едно заключение – ако изобщо можем да говорим за музикални таланти в 21 век (а ние изобщо можем) „Да живее Англия!„, все пак…
Но какво ли разбира едно кулинарно шоу от история, след като се занимава предимно с музика?
Да се върнем на нашия „Event De Reel Feel“. За съжаление, по професионални причини, изпуснах щипката – Douglas Dare. Организаторите се бяха постарали всичко да е точно, за да мога да закъснея. Малко ме е яд. Douglas ми изглежда като едно от онези момчета, които се грижат прекалено добре за външния си вид, но какво пък – звучи доста съвременно, мелодично и да не кажа голяма дума – владее „онези три акорда“. В крайна сметка, така и не успях да придобия пряко впечатление…
Дойдох тъкмо на време за Fink. Преплувах вълните от фенове и пуснах котва там, където звукът се чуваше като морска сирена. Тогава видях Fink. Първоначално ми се стори, че пред мен стои така познатият ни персонаж от българската митология „Гладна мечка“. Уплахът изчезна, когато осъзнах, че ако има някаква прилика, тя по-скоро е съотносима към американската анимационна митология където „Мечокът“ е винаги добродушен. Първоначалното объркване може и да идва от факта, че светлината на event-a също беше много добре опечена.
Та така, Слава Богу, Fink засвири, а не затанцува. Звукът му е наистина интересен и наистина китарен. Забавлявах се с усещането, че съм на модерен рок концерт, на който всички ще „избухнем“. От 28 години не бях грешил, но ето че се случи. По средата между неприличните ми възгласи „Айде-е-е“ и „Разбий ги мадафака“ публиката се разтвори като онова море. От там вместо Моисей, обаче изскочи фенка на Fink. Макар че не разбрах религиозната й принадлежност, тя опита да ми обясни, че прекъсвам и душевния и духовния й катарзис. Предполагам всички бихме се замислили каква е разликата между двете в случай, че не сме на концерт. При създалите се обстоятелства не се замислих, а замлъкнах. Точно тогава дойде пикът на парчето, когато публиката се развика и морето отново забушува. Получих усещането, че не разбирам как да реагирам и просто кихнах.
Дали не съм се озовал в семеен ресторант с програма? Потърсих стол зад себе си. Нямаше, но седнах (трите ми посещения на йога курс се оказаха съдбовни). Положих старание да не прекъсвам повече катарзиси, за да не натрупам и аз лоша карма (не че, не правя „световната готина музика“, напротив). „Какво пък“ – викам си – ако има определени моменти за викане ще си викам на тях. В крайна сметка най-важното за нас – „Младите хора в България“ – е да сме на една вълна. Апетитът ми се завърна и прекарах остатъка от концерта в отлично здраве.
Концерти като този на Fink са бъдещето на музиката. В морето от „музикална продукция“, в което сме потопени, е много трудно да разбереш кой какво е и защо е. Това развива концертната дейност! Хората са длъжни да свирят на живо, за да изкарват пари, което е добре. Всеки, който поиска може да прави музика вкъщи. Единственият начин да разбереш, че някой е „звезда“ (по твой вкус) е да отидеш на концерта му и той да ти хареса. В крайна сметка и това не е идеално лошо. Fink няма как да бъде Eddie Vedder, но определено звучи като спасителен пояс. И все пак, колкото и да се трансформираме, някои от нас никога няма да спрат да показват един знак, в който най-изявени са показалеца и малкия пръст. Просто така ни е по лесно да си сигнализираме, че всичко е наред. Наздраве!
Завършваме с редовния ни кулинарен въпрос: Здравословен ли е добрият вкус в 21-ви век?
[flickr_set id=“72157650210088747″ max_num_photos=“50″]
- Total: 0
