„Фестивалът на боровинките се провежда високо в планината, на една прословута и почти вековна българска хижа. Според легендите, това е самата резиденция на великия Крали Марко; други наричат хижата „Перлата на Стара планина“; а трети я свързват със сладките си спомени за любими месни деликатеси от едно време… Събитието „Фестивал на боровинките“ е нещо истинско и реално, нещо което всеки може сам да докосне, усети и вкуси, да изживее, изтанцува или изпее. Това е музиката на боровинките в България.“
Всички варианти включваха 4 часов преход в планината – не на шега! Дружно драпане по маркирана и отъпкана туристическа пътека от местността „Смесите“, с. Черни Осъм.
A на финалните метри, около триста, на вид уморени боровинковци, получихме порция допълнителен хъс и вдъхновение от организаторите с увереното: „Да! АЗ МОГА!“
Възхитена съм!
На стълбите на хижата усмихнатите доброволци, закачливо ни подканят – “Ей там е барът! Има студена бира! Приятно изкарване!“
Прескачам частта с борбата да намерим подходящото място, за да опънем палатката, вкусната скара като за награда и директно преминавам към петъчната музикална програма, която както беше анонсирано ще е „музика за душата“ и няма да секва.
Първи забиха Никеца и Моци от Casual Threesome feat. Миро от Метаморфоза, но реално в по-голямата част от времето само ги слушахме, тъй като не устояхме на предложението да си починем пред огнището, под небосвода с падащи звезди и десетки остроумни шеги подмятани от всеки един край огъня. Пренасянето пред сцената си заслужаваше, тъй като се потопихме в една много приятна за душата музика и така парче след парче неусетно стана време за тишина и почивка. Много от насъбралите се пред сцената не бяха съгласни, та се наложи да молим за още едно последно парче и така поне 4 пъти.
Изгревът ни посрещна с мириса на обещаните домашни мекици. Вярно, малко бавничко се приготвяха в достатъчно количество за 150 човека, но пък ако някой знае бърз начин, горещо му препоръчвам догодина да се запише като доброволец. Така всички ще сме доволно нахранени и оцапани с боровинково сладко.
На фона на „музика за душата“ – Caravan palace, Gramatik, Nicolas Repac и Chinese man се състезавахме в бране на боровинки, смяхме се на „Йога на смеха“, научихме се как се прави „Занаятчийски шоколад с боровинки“ и да танцуваме български народни танци. Някои от нас се присламчваха към обособилите се групички с китара и с много чувство изпяха песните „Една българска роза“, „Облаче ле бяло“ и още, и още…
Но вечерта беше още по-приятна с музиката на Jazz Profilactika DUO, Two Cities One World, Теодора Николаева и не на последно място DJ set-a на Balkansky, който не може да бъде описан с думи, затова си го прослушайте (виж клипчето под писанията).
Не събрахме достатъчно боровинки, но пък си събрахме слънчеви лъчи, много усмихнати нови запознанства около брането на боровинки и билки и желание да се върнем пак. И всичко това под ясен небосвод и добре подбрана музика, насред едно от най-прекрасните планински местенца на България.
Вижте също и:
- Total: 0
