ФАЗА | DAY Ø W/ BEN SIMS, SPEEDY J: ТАНЦИ КАТО ЗА (ПОЧТИ) ПОСЛЕДНО

ФАЗА | DAY Ø W/ BEN SIMS, SPEEDY J: ТАНЦИ КАТО ЗА (ПОЧТИ) ПОСЛЕДНО

Здравейте, рейвъри,

Всеки знае, че в тези смутни времена нищо не е сигурно и единственото, което остава (особено сега), е желанието за живот, себеизразяване и късане на оковите на сивата действителност. А какъв по-добър начин да скъсаш оковите, себеизразявайки се, от това да отидеш на грандиозно и разтърсващо парти, в индустриална среда, в която свежият папрат се подава изпод пода, сивите стени са украсени с графити, а музиката е от любимата ти и не спира 16 часа, докато наоколо се съмва, вали дъжд и грее слънце. Още повече, ако имаш чувството, че го правиш като за (почти) последно в близките месеци (или поне в легален и такъв мащабен формат – б. а.).

Ето, това накратко, ни се случи миналия петък и събота на 16-часовия маратон, който (без съмнение с не малко усилия) ни организираха любимата ни техно организация – ФАЗА ФАЗА | DAY Ø w/ Ben Sims, Speedy J. Но нека избегнем ненужни хвалебствия, а да навлезем в конкретни детайли за несъмнено едно от най-любимите ни партита, случили се тази година. 

Ивентът стартира около 20:00 ч., което си е доста рано, предвид това, с което бяхме свикнали преди пандемията (за сега обаче, си беше тъкмо на време). Влязохме малко след 22:30 ч., докато на входа се бяха струпали тълпи, стремящи се хем да не идват твърде рано, хем да избегнат ковид-теста, който на Запад е просто неизбежен за такъв тип ивенти (преди 2-3 седмици бяхме на Eco Festival – The Hard Techno Kingdom в Хърватска и можем да потвърдим, че беше много по-лесно да влезем в страната, отколкото на самия фестивал, по отношение на ковид-изискванията на входа – б. а.).

В голямата зала, ака Stage One, влязохме малко преди края на сета на KEi (целия му сет можете да чуете в SoundCloud, а кратко аматьорско видео от изпълнението му на живо – в YouTubе). На сцената вече беше и Raredub, който явно не издържаше да стартира. Докато се адаптирахме към обстановката и ѝ се наслаждавахме, нямаше как да не забележим уникалността на venue-то – бившо производствено хале в София, както и впечатляващите и мащабни визуализации зад артистите (дело на VJ : KwhyP aka. Kiril Petkov).

Постепенно музиката ни засмука и потънахме в сета на Raredub (т.е. всичко си идваше на мястото). Направи ни впечатление, че последният стартира от техно, премина през брейкбийт и завърши на дръменбейс и джънгъл (поне според скромните ни разбирания – б. а.). 

На голямата сцена последва лайв техно акт на martu, който за жалост пропуснахме в желанието си да се разходим и поемем глътка по-свеж въздух към входа и малката сцена, на която се вихреше Antonio, малко преди началото на сета на Pacho & Pepo

По принцип, винаги сме си мислели, че предпочитаме истинското техно, пред привидно лековатия хаус /текхаус, обаче останахме меко казано изненадани от свежата танцувална селекция, на която ни подлагаше Antonio, а в последствие и небезизвестното дуо Pacho & Pepo:

След като прекарахме известно време на малката сцена с приятната изкуствена зелена настилка и готините танцуващи хора, ненадейно осъзнахме, че е станало 02:00 и решихме да се върнем в голямата зала за сета на легендата Ben Sims (DJ, producer and label owner from London, UK. Founder of Theory Recordings), заради когото мнозинството от фенове (или поне по-възрастните от тях) бяха дошли. Да си признаем, не го бяхме слушали обстойно преди…

Впечатление ни направи, че лондончанинът заложи на класическо техно, такова, каквото го обичахме още преди време, когато тепърва се потапяхме в красотата на тази музика (или просто селекцията му ни „влизаше така“ след малката хаус/текхаус сцена, от която идвахме – б. а.). Ако сте любопитни какво имам предвид под „класическо техно“, можете да прегледате и преслушате съдържанието на профила на Ben Sims в SoundCloud или Spotify и да ни благодарите (и черпите бира) после. 

Унесени в красотата на музиката и хипнотичността на тежките бийтове, не усетихме кога наближи 5 часа. Ако трябва да бъдем честни, от време на време прескачахме към малката сцена за сетовете на Yory и Shenk, за да си „поденсим на хаусчето“, но нямаше как да не бъдем на голямата сцена точно в 05:00 за сета на втория хедлайнер за вечерта – холандецът Speedy J, който стартира така.

Роденият и базиран в Ротердам диджей и продуцент ни зарадва със селекция, постепенно засилваща BPM-а и динамиката си, което лично на нас меко казано ни се понрави (плюс факта, че не бяхме слушали много от Speedy J до сега –б. а.). Класическо Ротердамско техно, с твърди и бързи „тупалки“, намерило своя „натурален хабитат“ в уникалното venue, в което танцувахме хипнотизирани и въодушевени в екстаз. Mалко преди изгрев Speedy J звучеше и изглеждаше така:

Неусетно се съмна, и партито в голямата зала беше отново поверено в ръцете на нашето момче Risto (затворил и Boiler Room партито, преди два месеца). Много ни хареса как Risto градира от класическо и по-тежко техно към по-танцувална, по-UK-звучаща (поне за нас) селекция, завършвайки (или по-скоро почти завършвайки) така.

В последните си чаосве партито сякаш се пренесе към малката „хаус сцена“ където артистите се изреждаха за back to back сетове, изпълващи душите и начупващи краката ни. Всяко хубаво нещо си имаше край, затова и ние трябваше да приключим около 11:00 (ако се не лъжем).

До нови срещи, приятели, и дано се виждаме повече на такива уникални събития!