Fanfare Ciocârlia ще ни развъртят зверски в (но и отвъд) рамките на тазгодишното зимно лудо (безобразие) BrazzObrazzie, което ще се проведе между 19 и 21 февруари в Sofia Live Club.
Благодарение на организаторите успяхме да тропнем едно зашеметяващо интервю месец преди появата им на българската сцена. Говорим си за животните, хората, земните кълба и неравномерните ритми с Oprica Ivancea – саксофонист във фанфорицата Fanfare Ciocarlia.
[alert alert_type=““ ]Click here to read the interview with Oprica Ivancea from Fanfare Ciocarlia in English[/alert]
An: Здрасти, фанфарорим като волни чучулиги, докато чакаме да дойде време за зимното BrazzObrazzie и за Fanfare Ciocarila. Представи себе си и оркестъра накратко за непросветените.
Oprica Ivancea: Здрасти от Румъния. Казвам се Oprica Ivancea, саксофонист и част от 24-ногия звяр Fanfare Ciocarlia. Родени сме е малкото, отдалечено селце Zece Prajini в Североизточна Румъния. Там сме отраснали и там се връщаме, когато не прелитаме из други части на земното кълбо. В нашата банда има и мало, и голямо – най-младият член на Fanfare Ciocarlia е на 26 години, а най-старият – на 70. Гордеем се, че правим циганска музика, а занаята ни се предава от поколение на поколение. Двигателят на взривоопасните ни инструменти са традиционните румънски танци и балканските цигански песни. Музикалните ни изригвания са познати не само в региона, но по цял свят. Звукът на чудовището Fanfare Ciocarlia събаря прегради и троши предразсъдъци. Откакто сформирахме оркестъра през 1996 г., не сме спирали да обикаляме земното кълбо.
Да-а-а, къде ли не сте пренасяли зверската си енергия. Можеш ли да определиш кое е било най-екзотичното място, където сте свирили?
Били сме на толкова хубави места, обиколили сме прекрасни летища… Да ти кажа честно, спомням си много екзотични кътчета в Австралия, Япония, Исландия, Бразилия, Мексико… Веднъж направихме лудо парти някъде около Холивуд за рождения ден на Дани Елфман (американски музикант, композитор и продуцент – б.а.). Там имаше толкова много хора от американския шоубизнес и всички дивееха яко под звуците на циганската музика. И това си беше екзотично преживяване – и за тях, и за нас. 🙂 Според мен всяко място може да е интересно, зависи единствено от това как ти го усещаш и до колко си настроен позитивно.
А има ли място, на което ви се е искало да отидете, а досега не сте били?
За жалост още не сме изпращали на семействата си красиви картички от Южна Африка, Аляска и Варна…
Е, надявам се освен в София, да се видим и чуем някой ден и във Варна… В сайта ви се описвате като 24-ног брас звяр, чието източно фънки грув звучене се разпростира по целия свят. Що за животно е това – луда стоножка, танцуваща мечка или…
Нито едното, нито другото. Ние сме 12 музиканти и когато стъпим на сцената се трансформираме в едно музикално животно. Този звяр е нашата банда. Много крайно животно, което не се поддава на дресировка. 🙂 Всеки един от нас има важна роля в движенията и инстинктите на звяра. Заедно поддържаме чара му да омайва с бързината на ритмите, които произвежда, но и му помагаме да не губи топлото си звучене. Когато свирим всички сме едно. Нямаме лидер на бандата. Ние сме себе си – 12 музиканти, които заедно образуват 24-ног звяр. Той връхлита публиката и я понася в обятията на музикалната безтегловност.
Еха, няма как това чудовище да не разкъса и най-смелите. 🙂 Преди година излезе последният ви албум с канадския китарист Adrian Raso – Devil’s Tale. Разкажи ми повече за албума и работата ви с други музиканти?
О, да, много се забавлявахме, докато записвахме последния албум. В началото на 2012 г. получихме писмо от фен от Канада. Този човек беше Adrian Raso и се описваше като китарист от Онтарио, който обожава бандата ни. Предложи ни да запишем албум заедно, който да обединява циганския суинг на Django Reinhardt, rockabilly и americana с традиционен балкански брас. Звучеше ни като невероятно предизвикателство, ето защо и се съгласихме. Обожаваме да правим странни колаборации, захващаме се с всичко що е налудничаво, стига да не е скучно!
Случи се така, че уцелихме най-доброто време в Торонто есента на 2012, за да запишем албума. Adrian е велик човек с велики идеи, пък може и да свири прекрасно на китара и банджо. В същото време ни даде абсолютна свобода да импровизираме и ни поведе през различни музикални пътешествия. Беше като приключенски филм, който завърши с щастлив край – създаването на албума. Заедно завладяхме музикални територии далеч отвъд типичното циганско брас звучене. Освен това записвахме заедно с талантливи музиканти като Kevin Figueiredo, John Jorgenson, който преди години е свирил с Elton John и Sting, както и с Rodrigo от Mexico, част от прочутото дуо “Rodrigo y Gabriela”. Да – албумът си го бива и ще имаме турне с Adrian и бандата му в края на май 2015 г., за да представим на живо Devil’s Tale… Той стана естествено продължение на предишните ни албуми с побратимени музиканти като Balkan Brass Battle (със сръбския оркестър на Boban Markovic) и Queens and Kings (с Esma Redzepova, Saban Bajramovic, Mitsoura, Jony Iliev и Kaloome от Испания).
Като спомена тези проекти, няма как да не те попитам, дали не сте обмисляли колаборация и с български музиканти? Изобщо, освен турнето, какво планирате за 2015 г.?
В момента сме много заети около шоуто за “Devil’s Tale” и не сме обмисляли нови проекти. Заедно с Adrian Roso ще покажем една различна история, изпълнена с ексцентрични ритми. Китарните звуци ще се впуснат в див брас галоп, за да полетим от Ню Орлиънс, през Атлантически океан, до Париж. Оттам се вграждаме дълбоко в Балканите, откъдето пък се пренасяме на улиците в Детройт и рязко се приземяваме в Торонто…
С толкова енергия за околомузикални обиколки, толкова експерименти и тонове брас, джаз, циганска музика и фънк, няма как да не дърпате дявола за опашката… 🙂
Да, определено предизвикваме дявола! Това е все едно да готвиш супа. Можеш да я приготвиш по традиционна рецепта, която е доказано вкусна, но можеш да проявиш творчество и да смесиш познатите продукти с нови и непознати подправки. Ако изпипаш нещата и умееш да експериментираш, супата ще се окаже изключително вкусна. В нашия случай, имаме достатъчно кураж, за да дърпаме постоянно дявола за опашката и да смесваме различни стилове. Това сме ние – Fanfare Ciocarlia!
Има ли музика, която да ви дразни?
Музиката никога не дразни. Както е казал Duke Ellington (американски композитор и пианист-б.а.) „Има два вида музика. Хубава музика и друга музика.“ Всичко е въпрос на вкус. Няма стил, който да мразим. Това, което ни дразни обаче са банди, които свирят единствено и само за себе си, а не за публиката.
Ако можехте да свирите с някого (независимо дали е между живите или не), кой щеше да е той?
О, боже, толкова много имена ми изникват в съзнанието. Ще изброя само няколко – Toni Iordache – най-великият виртуоз на цимбалото; Romica Puceanu – легендарен румънски глас; Calexico от Аризона, Herb Alpert и неговата Tijuana Brass банда от Мексико; лудият Gogol Bordello; шеметния Ferus Mustafov от Македония…
Много ти благодаря за разговора и нямам търпение да видя многоногия звяр на живо, на 21 февруари в Sofia Live Club!
Fanfare Ciocârlia – Asfalt Tango
[media link=https://www.youtube.com/watch?v=8R6lEytvMLo]
- Total: 0
