0shares

ЕАТ

Консумирай време преди концерта на Imagine Dragons, докато стадион „Васил Левски“ не те изяде.

30 юли. Към 18 или 19 ч. Няколко пъплещи лъча текат като река и се вливат в недрата на стадиона. Потопът се дължи не на хиляди тонове риба по Перловската река, а на хиляди тонове фенове от тук и далече отвъд София, които си представят като своя точно първата отправна точка от европейското турне на Imagine Dragons за 2023.

Стадионът поглъща ли, поглъща потоците на талази и по нищо не личи, че може да се пръсне. Сладост и грехота прелива от медената пита. Honeycomb Live Bulgaria се стараят всичко да тече по мед и масло, за да може цял стадион да си оближе пръстите. И този път няма да има солен послевкус и черно под ноктите заради люпене на семе.

На трибуните сме. Стадионът е наш, бе к*****, и тая работа я обичам повече от всички почивни дни…

PRAY

Pray not to be their prey. Soft Play.

Към 19:17 ч. На гранде сцената, обуздана с два тежки екрана, връхлитат Soft Play (ex Slaves) и я яхват. Дрескодът за подиума отдавна е ясен – шорти. Наоколо май не дооценяват здравия брит пънк, а Isaac и Laurie крещят It wasn’t her fault/She made sugar taste like salt.

Жегата в София ги жегва, а аз си мисля как за мен това е по-свежият вариант на Royal Blood, колкото и дебилна да е съпоставката. Soft Play преследват плячката си безотказно с лъкове (палки и струни), а анти-лопите се стремят отчаяно да побегнат по-напред, за да настръхнат пред Dan Reynolds…

LOVE

Стадионът се е наял. Софт-хард плеят е изигран. Анти-лопите са затаили дъх пред сценичната пътечка. Още малко и луната ще зареди фенерчето.

Към 20:30 ч. е време за любов. Are u awake, My Life? Очите, ръцете и телефоните горе. Тренировката с Дан започва. Истинският фурор е за Believer, който преминава в пробивното It’s Time, за да се разбие почти светкавично в Thunder.

Любовта е професионалистка. Търка се в омаяната публика, за да я последва, да я накара да се вдигне с хиляди слънца и да я смачка рязко с Natural.

Любовта е и реге. Three Little Birds. Идва като по поръчка за жената над средна възраст, която знае, че всеки стил си има послание. Нейният е реге, защото цветът на кожата трябва да има същото значение като цвета на очите… А синеокият бегач вече обикаля фронтстейджа, за да накара избрани да нарушат първата божия заповед и да поопипат тялото на идола си. I Bet My Life.

Освобождавам се като електрон от заслона си по трибуните и вече съм до любими хора. Те тръпнат да чуят Enemy и си го получават. Потупване по сърцето и вече всички демони се отприщват, последвани от шарени балони, предвещаващи On Top of the World. Само за мен това е песен от Цар Лъв.

Любовната тренировка приключва с Bones (припевът, изпълнен от най-малкия фен на Imagine Dragons, започва с ари-ари-а), вечното Radioactive и Walking the Wire.

Всички техни концерти са зареждащи, но този в София беше различен. Личеше по дановидния поглед (колкото и да е обигран), личеше и в очите на изплютата тълпа. За какво ти е бис, когато си го разпознал.