Излизам от клуба, но Drum and Jazz цикли в ума

Бързам за тазгодишното Drum and Jazz завъртане…

автор: Анастас Чобанов

Влизам с ритъм рага, кънтящ от слушалките ми в централно разположения club Blender. Там ме посрещат с един приятен дъбстеп, който отмаря ушите и ме настройва на денс вълна. Басът е игрив, а снерът – достатъчно бавен, за да ме върне в златните времена на дъбстеп партитата в България.

Докато извадя правилния обектив се поклащам бавничко, а бийтът заслужава ексклузивно упоменаване. Ехо знае какво влече тълпата и постепенно видоизменя настроението ни с мелодичен, но все пак дълбок дръм ен бейс. Това е неговата сила – дийп звученето.

Правя няколко портретни снимки, които се получават още от първия път и се отправям към китариста. Harry е едно на пръв поглед стеснително изглеждащо момче, което въпреки че сякаш не се чувства в собствени води, се превръща в перфектен акомпанимент към пусканите от Ехо песни. С интересните си акорди той приковава погледите на публиката, която го аплодира бурно. И все пак…всички знаят, че вечерта тепърва започва. Гардеробът е вече запълнен от масата бас глави, които искат да чуят нещо различно.

Отправям се към изхода за глътка свеж въздух. Тълпата отвън е разнородна, многочислена и шумна, а когато се връщам в клуба ме заковават по… Бalkansky. Този път на сцената са трима музиканти (не забравям Иво Христов, разбира се). Деси Добрева напълно допълва Иван Шопов и Теодосий Спасов като глас и настроение. Публиката е влюбена в нея и през целия сет я подкрепя с мощни крясъци. Деси напълно се вписва в цялостната концепция на Бalkansky с живия си млад дух, разчупеност, професионализъм и любов към народната песен и българското. За познатите ни лица Иван Шопов и Теодосий Спасов няма какво да се каже… През годините те са получили толкова хвалебствия, че едно в повече едва ли ще може да опише представянето им по-цветисто. Те вече са се установили като любимци на родната бас публика, която изразява симпатията си по време на Drum and Jazz във всеки възможен тих момент.

Аз самият съм огромен фен на тяхната музика и се радвам, че мога отново да ги наблюдавам. Бalkansky ни пренася в чудните планински устои, а Cooh ни влачи с тежкия басов ритъм отвъд. Една абсолютно професионална симбиоза, която може да бъде създадена единствено от музиканти – абсолвенти. Сякаш за момент забравят, че сме в сърцето на бетонна София и виждат дървета, чисти рекички, осеяно със звезди небе и народен поминък.

Тази вечер Cooh е оставил екстремно тежките си музикални помисли вкъщи и следва общата народно – ареална схема. Така усещаме магичната сила на българския Балкан, откъдето черпят вдъхновение. Същинско модерно вълшебство! Единствено своеобразно изключение е смазващият трак Кукер, който съчетава тежък дъбстеп ритъм и бас с народни прекрастности, характерни за Теодосий Спасов. Той предизвиква публиката с още и още музикални ескалации, отразени във виртуозността му. Проектът Бalkansky е уникален с качеството и стила си и е логично да премине в мейнстрийма. Не защото е подходящ, лесно смилаем или широко популярен, а защото приобщава различни суб групи, различни дори общества под едно крило… българското.

Басът владее публиката, но музикалните линии на Теодосий и Деси унищожават напълно желанието за грубост, характерно сред бас главите. Музиката на Бalkansky те кара да се гордееш, че си българин; че има подобни качествени изпълнители и красиви хора, които са родени и творят в родината ти. Фактът, че излизат не веднъж, а цели два пъти на бис, доказва колко високо ценени са сред публиката.

Бalkansky е име не само сред дръм и бас и дъбстеп културата. Проектът обединява две напълно различни публики и ги превръща в еднообразна маса, която желае повече и повече. Всички искаме още от народната магия, но вече Бalkansky са прекрачили прекалено много времето на хедлайнера и напускат сцената сред бурни аплодисменти.

А самият хедлайнер хич не е за изпускане. BCЕЕ започва с по-лежерни дръм и бас парчета, с които улавя публиката в примката си, за да не ги пусне до края на сета си. Вокалните данни на RIYA се вписват прекрасно в уловката, сякаш са част от всеки един трак. Тя е толкова непринудена, а може би не се е отпуснала все още, но публиката й вдъхва кураж, за да се превърне в основен двигател на партито. Междувременно BCЕЕ властва над пултовете и показва могъществото на всяка една заредена песен. Той откровено се забавлява, прави гримаси пред обектива и редува по-леки вокални парчета с тежки, но бързи тупалки. Вокалният акомпанимент се вписва напълно естествено. Силна експлозия от пайети, наподобяваща новогодишно празненство, отбелязва поантата на вечерта, след която партито уж трябва да намали заряда лека-полека… Случва се точно обратното.

Градусът се покачва и изпраща публиката в стихията на бурни танци. Времето на хедлайнера отдавана е приключило по план, но BCЕЕ и RIYA не искат да слязат от сцената. Мартин от HMSU подканва BCЕЕ да приключи, а той му отвръща с усмивка, показваща, че иска да сподели с българската публика още няколко парчета. След още около 15 минути двамата хедлайнерите са изпратени с бурни аплодисменти, а следващите изпълнители са посрещнати с още повече овации. Това не е случайно.

На сцената излизат българските дръм и бас шампиони – High roll. Те са естественият завършек на подобен тип партита. Музиката, която пускат е достатъчно здрава за ушите ни, но и енергично-танцувална. Самият начин на миксиране при тях е едно шоу, едно представление допълващо звуковите рецептори. За мен винаги е удоволствие да ги наблюдавам от първия ред, а фактът че успях да снимам буквално през лицата им, е повече от обещаващ. Дръм и басът, който селектират никога не разочарова. За съжаление скоро след началото на сета им, вече умората взема връх над мен.

Беше силна вечер, която изцежда всичките ти сили незабелязано, маскирана под положителните емоции и непрестанните усмивки. Събирам си багажа и тръгвам, за да се понеса по мокрите софийски улици. Излизам от клуба, но drum and jazz –ът не излиза от мен. Въпреки неприятното навън време се прибирам в добро настроение, защото отново съм взел годишната доза drum and jazz, която ще ме крепи…поне до пукването на пролетта.

Drum & Jazz 2014 – Balkansky
[media link=http://www.youtube.com/watch?v=msqyAOMyCgA]