Дойран фест – събитието, което няколко години ни липсва в България

Дойран фест – събитието, което няколко години ни липсва в България

Лятото е фестивален сезон – навсякъде по света, освен в България. (Искам още в началото да внеса бележка, че говоря за мащабен фестива, с няколко сцени и актуални (дори комерсиални) изпълнители от международната сцена.)

Та, нямам обяснение защо тук не ни се получава… Дали от безпаричие, от липсата на общинска подкрепа, от незаинтересоваността на спонсори и публика, но нямаме голям фестивал, който да събира едно цяло поколение с разнообразна музика (нещо, което правеше Spirit of Burgas според мен). Малката и скромна Македония е направила това, за което ние (или поне аз) страдаме в България.

За три дни в Дойран, Македония си припомних колко прекрасно начинание беше Спирита… Завиждах им за смеховете, за груповите снимки и безгрижието (и за младостта де, но това е друга тема). Най-общо казано това е супер приятен балкански фестивал, които не парадира с мащаб като EXIT, но все пак ти носи онзи истински фестивален вайб.

Местенцето

Никога не бях прекарвал много време в Македония и Дойран ми направи приятно впечатление. Абсолютно е възможно това му състояние да е сетивно само по време на феста, но Дойран живее на пълни обороти. Курортен град, който не „тежкарства“ с нищо, направо очаравотелен.

Македонците са си направили няколко плажчета на бреговете на едноименното езерце и си влизат във водата, печат си се… досущ прилича на истинско море. Имаше бийч трап парти, в което DJ-ят бе на максимум 16 години, но си миксираше добре и забавляваше „балкано-наподобяваща” публика.

Дойран прилича на българско черноморско градче като Китен/Варвара и т.н., а за мен атмосферата му беше по-приятна. Цените – по-ниски от българските, храната – много вкусна, персоналът – любезен, бирата – гот. Дори типичните балкански преживявания като селски сергийки и просещи цигани не ми разваляха кефа.

Кемпа

По стечение на обстоятелствата реших да прекарам феста на кемпа. Намиращ се в центъра, доста близо до сцените, кемпът е по-удобно решение от схлупена къщичка на път към планината. Кемпът бе разположен по дължината на изкуственият езерен „бряг”, но освен място за палатки включваше санитарни възли, няколко бара, игрища, чил зони, храна, място за графити, лекции, психолог и три сцени. Реално… по-голямата фестивална част се случваше тук. Дори и вътре в кемпа цените бяха екстра по моя преценка и изобщо не се налагаше да се мъча да вкарвам алкохол от вън.

Главната сцена бе на 10 мин. от кемпа на някакво паркингообразно пространство, а четвъртата сцена бе разположена на нещо като морски бряг, който дори си имаше пясък, та там определено се чувствах като на морето.

Лайн-ъп

Фестивалният лайн-ъп включваше по голямо име от всеки стил:

• Електронната музика бе лишена от концепцията на EXIT, включваща големи техно имена, които бихме видели на плакат от Ибиза, но имаше стабилни представители от ъндърграунда, а именно… днб шампионите Noisia и голямото име в psy-trance музиката –  Captain Hook. За мен – човек, който не харесва транс, Captain Hook пускаше яки неща, може би заради различния звук от познатия psy-trance – лееше по-дарк и по-техно звучащи звуци. Noisia от друга страна изкъртиха! Макар проливният дъжд, който започна точно с втория трак и свърши след  аутро-то, Martijn направи страхотен сет, който бе много по-добър от миналогодишното му хедлайнерство на Let It Roll. Дойдох специално заради тези бас легенди, имах очаквания и останах абсолютно удовлетворен от тяхната продукция. Усмивката ми не слизаше от лицето ми и очевидно привлякох вниманието му.

• Комерсиалната музика бе представена от Offenbach и от хаус DJ-я Mahmud Orhan. Те, заедно с Djaikovski, събраха най-голяма публика, но не ме впечатлиха много. Generic музичка, която можеш да чуеш навсякъде. Djaikovski, както винаги, беше на ниво и заедно с бенда направиха страхотно шоу, на което сякаш всички се забавляваха.

• Метълът бе представен от грайндкор легендите Napalm Death, като имаше и идейни рок/пънк/хардкор местни бандички.
• Рап-ът бе представен, както от местни трап звезди, така и от прелестната Akua Naru, която също исках да видя. Тя е просто поетеса. Насладих се на страхотни текстове, поднесени много нежно.

За мен лично тази музикална концепция е най-добрата – за всеки по нещо… и то качествено. Като човек, който слуша разнообразна музика, се открих в много от изпълнителите.

Размишления на връщане

Дойран фест е едно малко приятно носталгично райче, което ми напомня едновременно за Златните преди 20 години и за преживяванията ми във фестивален Бургас. Реално отидохме за Noisia, а видяхме толкова много… и всички се чудихме, как го избиват македонците този фест?

Как може в България да не стигат парите, а там да викат такива имена за 20 лв. рано пиле билет, с евтин алкохол и манджа? Някой би казал: ако има желание има и начин, но за мен главното е, че там обединението за една хубава кауза се случва, за разлика от тук. Не знам какъв е проблемът на общини, спонсори и мафията, която владее цялата ни държава да пуснат една такава наслада за младите хора… Остава ни само да се възхищаваме на организаторите от Дойран фестивал и да се надяваме да викат все по-яки имена. 

Още снимки тук.