Непосилно. Тежко. Нечовешко. Направо маймунско е да се опише случилото се в Бургас на 12 август по време на т.нар. [SOLD OUT] ARCTIC MONKEYS @ Burgas Port, щото:
Baby, we both know that the nights were mainly made
For sayin’ things that you can’t say tomorrow day
снимки: YoYo
Вчера е. На място сме. Почнало се е.
JEREMY? за мен си остават под въпрос, но за околните са над удивителна. Свежи момичета припяват, обладани от силата на кавърите и опиянението от звучащо познати авторски парчета. Масата се носи от единия до другия край на златно-сините ограничения, едното от който подсказва за предстоящия след няколко часа Solar Summer 2022. А наоколо барове, кранове и събуждаща се „след есетрена“ луна.
Пристъпи зад и пред сцената. Inhaler подхващат бургаския бриз, за да избълват на бързи обороди дъблински рок и свежинка, която само двайсетгодишните още разпръскват. Отбирам само няколко парчета като It Won’t Always Be Like This, These Are The Days, Cheer Up Baby…
Още малко и ще настанат маймунски времена. А преди това оглушки – мятат се коси, бири, струи, разговори на уше и крясъци на асфалт. Алекс Търнър и ко кротко се настаняват срещу луната и удрят с Do I Wanna Know?. От вратата за краката… И така цяяяялаааа нощ…
Започвам светкавично да сравнявам първата ми среща с Arctic Monkeys преди 4 години и изпадам в дива истерия. Тук, пред 13 000 в Бургас, бандата се раздава много по-шеметно, отколкото пред 50 000 в Лисабон. Неочаквано задоволство от тази wonderful за Алекс (и други) evening. Хитачка след хитачка заливат примиращата маса на конвейер и се впиват във вените на изпадналите в екстаз, за да задвижат ритъма отвън и отвътре. Оглеждам се наоколо, само да споделя премрежен от благововение поглед. Някои от парчетата не са виждали изпълнение на живо от години. Поледният тур на маймуните е преди 3 години, а България е втората им точка от турнето, започващо с два концерта в Инстанбул и приключващо с 6 концерта в Австралия.
Накратко: връхлетя ни разхвърляне с Brainstorm; престрояване с Brick By Brick; пискане с Crying Lightning; гърчене с Don’t Sit Down ‘Cause I’ve Moved Your Chair; цвилене с Why’d You Only Call Me When You’re High?; шаманстване с Arabella и достигане до колапс в стая 505…
Отчаяно искане за още и заслужено отприщване с I Bet You Look Good on the Dancefloor и R U Mine?
Изтегляне с 200 бита в минута…
П.С. Лирично отклонение: другата част от екипа, която пропусна концерта заради друго невероятно събитие същата вечер в Бургас „Обич и песен„, беше така добра да ни спаси след маймунската буря. Обич и баби за тях. <3
- Total: 0
