За самите музиканти от Deep Zone някак нищо не мога да кажа – възприятията ми бяха прекалено заети с вокалистката им. Все пак, няма как да не отбележа, че ме зарадваха със стария си хит „Ела изгрей“ – стана ми едно лятно и мило.
Не знам защо, но винаги, когато се сетя за пародийната комедия „Страшен филм“, единствената асоциация, която изниква в съзнанието ми, е на главорез с маска и електрическа резачка и бягаща гола девойка, загърната в завеса за баня. Дори не знам дали има такава сцена в някоя от частите, тъй като така и не успях да насиля окото си да ги изгледам.
Почти същата асоциация обаче имах и при първата си среща на живо с вокалистката на Deep Zone – Надя. Не знам дали някоя я стискаше за гърлото с невидима ръка или просто девойчето толкова си може. Важното е, че резултатът беше поредица от преминаващи конвулсии през тялото ми, все едно са ми пуснали дращене на нокти по черна училищна дъска. Разбира се, не липсваха и въпроси тип: „Една десет минутна песен ли слушаме? Или са няколко?“ и „Тя на какъв език пее?“.
За самите музиканти от Deep Zone някак нищо не мога да кажа – възприятията ми бяха прекалено заети с вокалистката им. Все пак, няма как да не отбележа, че ме зарадваха със стария си хит „Ела изгрей“ – стана ми едно лятно и мило.
Поне представителите на мъжкия пол бяха възнаградени за търпението си. Както хората казват „Бог дал, Бог взел“. А в този случай, ако е взел от глас и певчески възможности, то със сигурност е дал доста в посока красота. Може би и това обяснява купчинката Адамовци пред малката сцена на Tequila Club.
Искрено се надявам те да са си легнали доволни и щастливи. А останалите – наблегнахме на хапченцата за глава и вероятно още поне няколко седмици ще сънуваме как ни гони „главорезка“ с микрофон.
- Total: 0
