На 18.03 бях на представянето на дебютния албум на Иван Шопов и фолклорна формация Авигeя, наречен Канатица. Поздравления за визията на албума, която по моя преценка е жестока. Не съм пропускал и епизод от One man party серията и е разбираемо, че нямаше как да изпусна и дебюта на Канатица.
думи и снимки: Anastas Zick Dsk / LeMouseRat Photographie
Ще мина без уводни думи, тъй като от години следя и пиша за музикалната шизофрения на Иван Шопов. През последната година споделих и текстове, сочещи и към четирите красиви момичета от Авигея. Е… ако всичко това е било подготовка, то миналата събота беше поантата на тази наша себевдъхновителна връзка.
Предварително обявеният лайн ъп определено вещаеше вечер, изпълнена с разнообразно звучене, приказни моменти, но и агресивност към края.
За пръв път стъпвах в „Пространство 108”, но с помощ, от вече звучащата музика, се ориентирахме отлично в помещението. На сцената вече се беше качил исполинът на българката народна традиция – Теодосий Спасов. Още в първия момент, в който адекватно се заслушах в музикалното оформление, сякаш прекрачих отвъд урбанистичната джунгла, в която се намираме и стъпих на зелена тревичка, усетих свеж ветрец, виждах камара планини… Просто затворих очи и се пренесох там, консумирайки единствено музика. 2 step електронният ритъм е перфектен за символиката, която Спасов прокарва. Като част от проекта „Балкански”, той отдавна е свикнал с естеството на точно „този” тип публика и знае как да ни нахрани. А аз определено си хапнах… Дали защото бях в благоразположение на духа, дали заради виртуозното му изпълнение на кавал, дали поради конструкцията на Иван, или комбинация от трите, но в един момент направо затварях очи и летях… Летях над всички бетонни чудовища, над мръсотията, над проблемите и се пренасях в красивия свят, който двамата умело рисуваха.
И именно, когато говорим за красота, идва ред и на визуално/музикалната такава от Авигея – Александра, Ралица, Милена и Сибина. Впечатляващо е колко добре се вписват в концепцията, която Иван и Теодосий градят от години. Те са липсващите блестящи самодиви, които поразяват, както с чар (както е в приказките), така и с вокалните си възможности, които не отстъпват на гореспоменатите музикални гении.
Преди, в началото на общото им пътешествие, момичетата от Авигея сякаш търсеха мястото си в очите на публиката, може би не бяха достатъчно уверени, но днес видях различните им лица. Усмивките бяха широки, одеждите – бели като първоянуарски сняг, а блясъкът в очите им определено ме топлеше. Но няма как иначе – те вадят красив албум! Говорейки за албума, макар че все още не съм го прослушал, разбрах, че са били изпълнили всички парчета от него. Освен тях чухме и предишни познати песни от лайв изявите им. Канатица частта от вечерта отново повика на сцената Теодосий Спасов и Nocktern, чиято амбиент част за съжаление изпуснахме, поради късното ни пристигане.
Както всеки трип и това мисловно пътешествие беше обречено на край, но не и без бурни аплодисменти, които трудно стихваха. След две парчета, изпълнени на бис (по мой спомен), приказната разходка из Балкана приключи и ние отново се завърнахме в познатия модерен, електронен свят. Е, преходът не бе толкова рязък заради Балкански, който по превъзходен начин построи дъбстеп сета си. Така преминахме плавно пътя между тези два музикални полюса. Дъбстеп сетът беше жесток! Много си потанцувах, а дори и успях да удовлетворя трудния вкус на брат ми.
Краят на музикалната програма за вечерта криеше нещо интересно и за хардкор дръм и бас феновете. Back 2 back сет от Cooh и L 33… Интересно ми беше. Както навярно се досещате, интересът определено бе подхранен и хората яко си танцуваха. Чухме сет, изпълнен с neurofunk звученето на Дaян и тенджерите на Иван. Доста енергично и все пак не прекалено агресивно. Мисля, че това е добра формула и определено няма да е последният път, когато се случва.
За мен бе дълъг ден и не успях да остана до края на събитието, но се обзалагам, че е привършило подобаващо. На прибиране обсъждахме музикалното пътешествие, на което бяхме присъствали с познати с различни музикални вкусове. Бяхме единодушни, че сме преживели магично представление, което се среща все по-рядко в намръщения ни свят. Затова от така дадената ми DJambore.com сцена бих искал да благодаря на замесените, да им пожелая все по-големи успехи и нека никога да не се затваряме в урбанистичната джунгла, която прояжда сетивата ни!
- Total: 0
