…или малко ревю за The North Borders на Bonobo
Публикуваме материал, който ни изпрати Наталия Иванова. С този текст Наталия участва в томболата ни за специални пасове за ON!Fest 2013.
Съприкосновението с музиката на Саймън Грийн (Bonobo) се случва някъде в процеса на музикално образование, щастливо следствие от познанства с няколко музикално-читави хора. При мен, за разлика от някои други връзки с downtempo изпълнители, тази си остана неопетнена от други заместители и даже често провокира сантиментални завръщания към албумите Animal Magic (2001) и Dial „M”for Monkey (2003), които винаги ми ухаят на чай Масала и уединени моменти.
Културата на търсене, развита покрай last.fm и крайно закъснялото абониране за канала на Ninja Tune в Youtube все пак си вършат работата. След като бях пропуснала да отдам заслуженото на Days To Come (2006), през 2010 година определено поправих грешката с Black Sands, черните пясъци на музикално отдаване, което продължи поне няколко месеца. Излишно е да обяснявам за агонията, която всеки фен изпитва при невъзможност да отиде на концерт. 10 май 2011 г. беше тъжен ден.
Както се случва в комерсиалната индустрия и някои от басните на Лафонтен, съдбата е благосклонна към моето страдание и ще мога да чуя Bonobo на живо на 17 септември. Концертът е част от турнето, посветено на още топлия албум The North Borders, на който обърнах по-специално внимание, макар и далеч от умопомрачението около Black Sands.
Линията на меланхолично звучене и силни вокали, подета през 2010 г., продължава осезаемо и в North Borders като съвсем естествено продължение на Black Sands. Чуваме я още с първите искри на First Fires, която преспокойно може да обърка всеки музикален слух, че всъщност чува Massive Attack в по-ранните им години. Тя продължава и в повечето му песни – Emkay, Sapphire, Jets, Towers, Don’t wait, Transits.
В албума се намества и дългоочаквана колаборация с първата дама на соул музиката Erykah Badu, която щедро раздава рай и на грешниците, но в крайна сметка не провокира очакваната емоция от подобен дует. Наистина пропусната възможност, която Bonobo не допусна с Bajka и Andreya Triana. Докато в Days to come и Black Sands можеше да дадеш едно по-общо описание на звученето на целия албум, то с North Borders това е почти невъзможно. Познатият меланхолично-цикличен звук на Cirrus и Antenna и хаус-елементите в Know you, които напомнят позициониране на станция Нова в неделя следобед, трудно могат да се сравнят. Те обаче може и да означават нов период в музиката на шимпанзето, повлияна от бас-линията в лондонския музикален живот.
Няма как да не бъде отбелязано и наистина свежото и ново присъствие на Szjerdene и Cornelia, което определено доказва, че Bonobo все още е придирчив към добрия женски вокал.
Хубавото е, че и след The North Borders летвата си остава вдигната, съвсем в унисон с посоката на северните граници, които Саймън Грийн постави. Той обаче в момента пътува в съвсем противоположната посока и нищо в мен и моето музикално его не се съмнява, че да чуеш Bonobo на живо определено си заслужава.
* Звучното Бонобо е име на вид маймуна, подобна на шимпанзето, но доста по-дребна. Известна е още като шимпанзе-джудже, тъй като дължината й е 60 см, а теглото около 40-45 килограма.
[media link=http://www.youtube.com/watch?v=4Dwhz05KDpg]
- Total: 0
