БГ РЕГЕ ВЪЗРАЖДАНЕ В SOFIA LIVE

БГ РЕГЕ ВЪЗРАЖДАНЕ В SOFIA LIVE

От известно време с досада провеждам разговорите с лайтмотив – „едно време каква сцена имаше“. Едно време си е за едно време. Носталгията по никакъв начин не носи позитиви и не ни кара да надграждаме в сегашните не по-лесни години. Освен да вземем добрите примери (и добрите музиканти😊)… останалото е ала-бала.

Така поставям началото на преживяванията ми в Sofia Live Club* (отново), в които имаше, разбира се, дъвчене на старото, но и удивление от младото и в крайна сметка светлинен сноп (лъч е малко) надежда, че нищо не е останало там в „едното време“.

Откъде изпълзяхте?

Преди няколко дни на концерта на Mellow Mood, очаквах да се срещна със стари муцуни, с които не съм се засичал отдавна поради различни причини. Това не се случи. За разлика от тогава, 16-и февруари ме върна с 300 назад в позабравени приятелства, настроения и дори ценности. Признавам си не очаквах да си кажа „наздраве“ с толкова много хора, с които сме изживели тези прекрасни и любопитни години и от двете страни на сцената. Това ме накара да се замисля, че това изобщо не е случайно и че тази вечер ще бъде повече от специална.

„Оф… дано да не се разочаровам!“ Всичко беше толкова прекрасно, на фона на селекцията на Kin Riddimz, че се молех вечерта да ми предложи най-малкото професионализъм и старание на ниво. Основната ми мотивацията да дойда на това събитие беше филма „BeLiving God” и промото на новия албум на Sen I, носещ същото име.

Изключителна дълбочина.

Още с първите акорди в комбинация с кадрите разбрах, че няма да гледаме гаражна продукция (хвана ме срам, че даже ми е минало през главата). На кратко игралният късометражен филм представляваше аудио-визуална интерпретация на парчетата от новия албум. На широко той представлява нещо много по-дълбоко и смислено. Макар че ми се иска да обърна специално внимание на тази част от продукцията в отделна, посветена само за нея статия, не мога да не спомена поне основни впечатления.

Всичко започна с молитва.

Религията, силно застъпена в регето, присъстваше през цялото време. Започнахме с молитва, продължихме със сътворение и раждането на новото. Майката земя се сипеше през пръстите, детския смях и чистота ни водеше напред. Приятелите не останаха назад. Не ни беше нужна връзката с големия град (Вавилон). Както имаше раждане, така и се появи и смъртта (лодкарят). Целият житейски цикъл премина през очите ни в краткия игрален филм, в който главните герои бяха Sen I и неговите деца. Всеки от нас притежава божествената частица в себе си (играта на думи със заглавието). Но няма да задълбавам повече. Надявам се съвсем скоро да успеем да си поговорим със Sen I и да разкрием всички аспекти на това житейско приключение.

Нямаше и секунда почивка. Още докато се вдигаше екрана, на който бяхме изгледали филма, бандата заби и първите си звуци. Настръхнах. Флашбекът беше толкова силен, че с радост приех носталгията, която старателно се опитвах да туширам до сега. Ухилен до зад ушите, не ми оставаше време да направя дори снимки. Просто исках да се наслаждавам на перфектно балансирания звук (всъщност можеше още малко ръчка на браса).

Чиста реге река струеше и ме заливаше.

За да илюстрирам по-добре емоциите си, си представете малко животинче (например кученце) и инфантилните чувства, които ви идват, когато го видите, стигащи дори до там, че искате да го стиснете толкова силно, така че да му изскочат очите. Е така се чувствах и аз! Исках да прегърна The Roots rocket band с такава сила, че не очите, а мозъкът да им изскочи!

Всички тези емоции идваха не само от връщането назад във времето. Напротив, срещата с новото и преплитането със старото беше дори по-силна. Сцената беше като ин и ян (тук препратки и към филма). От едната страна бяха старите кучета – Сънката на китара (екс Senior Buffo & the Synchronizers; Rock a shock; Kaya), Яшата на клавири (екс Уикеда; Kaya), Мишо на барабани (екс Уикеда), Хари на баса (екс Rebelites). От другата страна младите надежди: на брас секцията – Juicy horns (на които Яшата им е преподавател!) и Симеон на китара. Не само сцената представляваше миналото и бъдещето. Отпред в публиката също имаше достатъчно млади попълнения в реге редиците. Не знам дали можем да наречем тази банда нещо като събиране на двете бивши реге формации (Rebelites и Root Souljah), но със сигурност не искам никакви раздели повече! Руутс реге със сигурност е моето реге. От тук може би и беше предварително скептична ми настройка – дали ще получа от моето или ще бъде по-скоро riddim. Е опрелено се насладих на всеки звук. Дори не ми остана време да си взема албума, защото щандът с мърча вече се беше изнесал.

Както споменах и по-горе, темите като приятелството, молитвата, децата, природата, смъртта, града, връзката ни с Господ са в центъра на новия албум и ние успяхме да му се насладим на макс. В цялото музикално приключение Sen I е успял да вмъкне и парче на роден език – „Ела при нас“, което остави доста силни чувства.  Евала на Kin Riddimz за ко-продуцирането на албума, евала на Sen I за мотивацията и за отдадената работа. Със сигурност цялото това затишие си е струвало, защото албумът е на високо ниво.

 

Няма да забравим и Bob Marley.

Разбира се, както повелява и традицията, отбелязахме и рождения ден на Тhe Аlmighty Bob Marley. Аранжиментите на емблематичните парчета като „Jammin”, Running away” (dub version), „I shot the sheriff“, бяха доста приятни и успяха да разчупят познатите ни дори и на сън оригинали. На сцената се качиха Kappa Irie, който беше и хост на това събитие, NRG-D и Jahmmi. Това даде допълнителен ритник на публиката и направи този празник незабравим.

Мисля да спра до тук, че се отплеснах. Надявам се съвсем скоро и да имаме допълнително включване от Sen I, който да разкрие малко повече за преживяванията си докато е записвал/заснемал това руутс блаженство.

*Събитието е организирано с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура” по програма “Творчески стипендии”.