ANGRY SOUNDS УРОК НОМЕР 3

ANGRY SOUNDS УРОК НОМЕР 3

Повечето хора смятат фашизма (и/или нацизма) за нещо отминало и често го свързват само с Втората световна война, униформи, военни действия и концентрационни лагери. Всичко това е останало някъде в далечното минало и вече започва да избледнява като (не)научен урок. Днес не виждаме (почти не виждаме) маршируващи униформени по улиците, тракащи с техните ботуши, но сме свидетели на нещо друго, което е ясен предвестник. Цялата омраза, сипеща се в социалните мрежи, политици, които се надпреварват да прокарват потиснически закони, ограничаващи правата на малцинствени групи, набеждаване на хора като основен източник на проблемите на „традиционното семейство“ и още и още. Този текст не цели да прави разбор на днешната социополитическа обстановка. А по-скоро да напомни защо са все по-нужни нашите активни реакции към това нормализиране на бездушието. 

Един такъв акт на естествена защитна реакция е Angry Sounds. Събитие, което за трета поредна година заяви ясната си позиция срещу всички форми на репресии, използвайки силата на музиката. 

снима и разказва: Крис Димитров

И тази година бяхме в Топлоцентрала. Този път в зала номер 2. Тя е с доста по-малък капацитет, което по мое мнение не попречи на преживяването. Доколкото разбрах, причината е повишаване на наема за голямата зала – двойно. Като добавим и факта, че отложеният концерт на Dub Pistols се състоя в голямата зала, стана ясно защо сме в по-ограничено пространство. Всъщност се получи доста странна спойка между двете тълпи. В рамките на цялото събитие в залата постоянно влизаха любопитни фенове на Dub Pistols, които се чудеха къв е тоя „метълски концерт“. 

С леко закъснение поради проблеми със звука, концертът започна. Всъщност проблемите с озвучението останаха през цялото време за всички банди в една или друга степен. Може би това беше и единственият минус на цялото събитие. Все пак трябва да се отбележи, че това издание, както и всички предишни, се осъществи изцяло с доброволен труд, лични средства и много мускули. Така че нека не бъдем твърде критични. 

Фестът започна с KRUT. Интересна BG crossover банда, която се налага в последната година. Малко още не достига на вокалите, за да подплатят напълно мощта на останалата част от групата. Иначе рап-пънк-кор стилът е доста приличен. Не останаха назад и с кавър на емблематичното парче на NFG „Хардкор Бургас Меден рудник“.

След тях дойде и пиронът на вечерта за мен. Македонската банда Discops. Брутален тежък и плътен звук ме заля и ме попари като октомврийска слана. Бандата, очевидно повлияна от легендите Discharge, остави своя отпечатък с пълен сет от авторски парчета. Текстове им са изпълнени с антивоенни послания, засягащи също и унищожаването на природата и разбира се ненавистта към фашизма. Не очаквах толкова силно да ме впечатли d-beat/crust банда, но ето…

На сцената се качиха Krayat. Българо-гръцката пънк банда, формирана в Берлин, ни вкара нов филм с типичните за тях ефекти на вокалите. Силни послания, силни звуци. Усетихме духа на балканския ъндъграунд, въпреки че сякаш останаха за твърде кратко.

Както споменах в началото, през цялото време на свирнята, а също така и в паузите нахлуваха хора, дошли за Dub Pistols. Поразпитах и няколко човека споделиха, че са разочаровани от техния концерт и затова прихождат при нас (а и за по-евтина бира предполагам; бел.ред. – нямаше разочарования, нямаше и козел). Е, надявам се, да са останали с приятни впечатления от музикалните извращенията.:)

Къде без Битов терор? Групата в основата и на самото събитие отново показа защо е може би най-добрата пънк банда в България. Те са способни да обединяват и винаги остават верни на себе си и на възгледите си. Тежък антифа/анархо пънк от улиците. Погото беше в своята кулминация. 

За десерт ни бяха оставили гръцките ветерани Pankreas. Вокалът се появи с рокля на сцената и ни помля за финал. Явно концертът в съседната зала беше приключил, защото в този момент дойде допълнителна кръв, която се вля в погото. Това е още един пример за приемствеността на културата, затова че музиката може да ни обединява, затова че, въпреки на пръв поглед бруталните сцени, всеки е добре дошъл и може да се чувства спокоен за сигурността си (освен ако не е провокатор). 

Тази година фестът беше различен. Ново пространство с може би по-малко хора. Но от друга страна определено беше по-шарен. Откъм музикални пънк разклонения, но и благодарение на щипката пипер, дошла от неочакваните гости. Благодаря на организаторите! Благодаря и на всеки, дръзнал да дойде, да остане и да се включи в погото!