Бързо, лесно, вкусно
Идеята за изкуственото открояване и анти сцепление с останалите, залегнала в подобаващото за един хипстер поведение, може да се трансформира в нещо полезно. Как? Като го насочим в правилната посока и накараме по дедуктивен начин хипстерски настроените създания да се влюбят в класическата музика. Пак как?
Ето и рецепта за въвличане на обикновен (мръсна дума) в дебрите на класическата музика.
Необходими продукти:
1 бр. изп*рдян квартален бар
3 бр. квартални момичета, ама от тия, на които не им пука да са с анцу(н)г навън
1 бр. диригент от Консервата (във фрак)
9 бутилки бири (Каменица, Шуменско, Хайникен)
2 бр. хипстери (по възможност бял и червен, да се познават)
Начин на приготовление:
Прясно оскубете кварталните момичета в студиото за красота в непосредствена близост до мястото и ги сложете още топли на бара. В същото заведение поставете и сравнително млад диригент в официални дрехи, но с фешън слушалки (мощни). Някъде между момичетата и диригента небрежно трябва да стоят и двамата познати хипстери. Ако забърквате сместа в топъл слънчев ден, хипстерите да са с опаковани във вълнени шалове, а ако ще готвите вечер – задължително с очила Ray-Ban. Другите продукти са всесезонни и не изискват времеви отклонения. Поръчайте на всички бири – по 2 бр. Каменица за момичетата, 1 бр. Шуменско за диригента и 2 бр. Хайникен за хипстерите.
Забъркайте добре с дървена лъжица и оставете да се спече за 45 минути.
Резултат:
Момичетата се смеят и пият. След като са обсъдили гладкостта на краката си и няколко червени точки, предизвикани от нескопосаността на козметичката, се съсредоточават в близко седящия диригент. Въпреки приятната дъб музика в бара, той си сърба от Шуменското, а от слушалките му дъни Хайдн, Симфония 101 в ре мажор „Часовникът“. Те не знаят какво слуша той, не знаят, че е диригент. Смеят се на простащината му.
В същия момент хипстерите с леко отворени усти се заслушват в случващото се и преценяват, че трябва на всяка цена да разберат какво слуша мъжа във фрак – тъпите кокошки се дразнят и не знаят… Любопитството им се подсилва, защото и те не разпознават музиката от мощните слушалки. Побутват небрежно диригента и питат пристрастно „здрасти, сори, ама какво слушаш, звучи познато“. Хайдн.
Връщат се по местата си и нервно пийват от бирите, вадят Маковете и започват уж незаинтересовано да преравят спейс-а. Намират. Доволни са. Дръпват си от Исохънта няколко симфонии на Хайдн.
И след 45 минути, часовникът се завърта по-бързо – вече Симфония 101 е споделена в 5 блога и 8 поста във Facebook, отбелязана във велики листи и канали от сорта на „Music that I listen because you don’t“…
Да консумираш забравено през псевдо-не-консуматорски Макове е бързо, лесно и вкусно. Опитайте – извън вкъщи.
- Total: 0