THE PRODIGY: FOREVER FIRESTARTER

THE PRODIGY: FOREVER FIRESTARTER

I will give you the good of the land of Egypt, and ye shall eat the fat of the land.

Genesis 45:18

Първата ми среща с The Prodigy на Vidas Art Arena беше като предизвестен панаир за призоваване на стари демони. Малко екзорсизъм, много освобождаване от натрупаните болка, гняв, разочарование и всичко онова, което събираш през годините.

Абе, с една дума – прочистване.

И не, няма да споделям колко странно е да видиш The Prodigy за първи път без Keith Flint. Няма и да търся „изобилието на земята“ в опити да обясня колко хора бяхме, какво е било и какво вече няма да бъде.

Просто се изсипах в изобилието. И се сетих колко високо можеш да стигнеш с Liam Howlett и Maxim.

Скоро още снимки от Lemouserat тук.

Знаех си, че ще запомня втората вечер на август 2026 г. След изблиците на PhillGood и Hills of Rock исках ударно да завърша серията от близки срещи с идоли от деВтството си именно с The Prodigy. След това вече можех спокойно да мисля за предстоящи срещи с по-отскорошни любимки като Noga Erez. Финалът на тази серия се очертаваше като кулминация. Пречистване.

Енергията на Vidas Art Arena започна да нахлува на талази с High Roll, които си „вървят“ с The Prodigy още през 2010 г., когато се потихме и лъзгахме на Spirit of Burgas. Джамбурили сме с The Prodigy и на други големи фестивали като Exit, Sea Dance, NOS Alive… Но за мен това беше първият път, в който ги усещах толкова далече. В ритуал, възникнал по-далеч от сцената…

High Roll завъртяха цветната, напъпила тълпа с едночасов сет. Както SRB нееднократно е споделял за High Roll – при тия момчета нема лабаво…

Стегнаха ни, точно както искахме, а най-хубавото беше, че в разпиляната тълпа беше повече от пъстро. Тук бяха хора, израснали с The Prodigy. Хора, които са били деца, когато Firestarter тупаше в слушалките на уокмените. Хора, които още не са били родени тогава. Нямам познат, който да не е чувал The Prodigy или поне да не е усещал някакъв удар от тяхната енергия.

И точно това е чудното. А аз, разбира се, бях чичакът, който заведе и един деветгодишен фен да види вихрушката The Prodigy на живо.

Всичко започна с It’s an Omen. Знаех, че няма как да чуя ремикса на Liam на Elitest G.O.A.T., но това не ми пречеше да се надявам.

Маратонът започна и двата пистолета изстреляха Voodoo People, Poison, Need Some1. Firestarter примеси. Във визиите се мяркаше и Flint. Някаква вълна обливаше хилядите наоколо, всеки път, когато изображението изплуваше на екраните. Invaders Must Die. No Good. Някъде по това време дружката ми дойде с бири, чакани от началото на концерта. Добре, че имам жертвоготовни прЕатели.

Изгубих се някъде преди Smack My Bitch Up. А-ааа-аааа-ааа-аа-аааа. Транс сред хиляди. След наркотичното блудство нямаше как да не последват дефибрилациите.

Breathe. Take Me to the Hospital. Out of Space. Още един финален изстрел Comanche и край. Много набързо щракнаха пръстите и излязох от опиянението. Разтресен. Пречистен. Естествен. Защото The Prodigy никога не са били петима, четирима, трима, двама или един. Те са спусък.

Forever Firestarter.