Едно събитие от програмата на тазгодишния фестивал „Софийски музикални седмици” остро се заби в окото и ухото на DJambore.com и нямаше как да не го изчовъркаме посредством хората, замесени в него. Представяме размисли и страсти относно „Лунният Пиеро” на Шьонберг от цветните музиканти, които ще изпълнят с причудливи звуци и светлина зала 7 на НДК на 09.06.2015 г.
anna: Когато разбрах, че на 9 юни ще слушам „Лунният Пиеро“ на Шьонберг в изпълнение на духов квинтет WINDART и камерна формация към НМА си помислих, че не съм в час. На камерната формация към НМА отдавна съм фен, но не бях чувала конкретно за WINDART. Избави ме, моля те, от невежеството ми…
Мартин Павлов (флейта, пиколо): Ние бяхме група студенти и продължаваме повече от 5 години да вярваме и да преследваме мечтите си. Всеки един от нас постоянно взимаше участие в различни музикални проекти, но това което ни сплоти е WINDART. Правим музика, която кара хората да са по-щастливи и амбицираме младите музиканти да последват примера ни.
Преди да се кръстим WINDART бяхме познати като квинтета на НМА „Проф. Панчо Владигеров“. Избрахме името, защото WINDS е съкращение за духови инструменти и добавихме тематичното ART. Махнахме „s” от winds, защото обичаме да отнасяме публиката във вихъра си и открихме точното си име – WINDART.
Тази година се включихме в редица фестивали – „Зимни музикални вечери“ в Пазарджик, „Европейски музикален фестивал“, а сега ни предстоят участия в „International Summer Academy” във Виена, както и в „Софийски музикални седмици“. 🙂 За нас да изпълняваме Шьонберг е истинско предизвикателство – важно е да усещаш постоянната смяна на настроения, емоции и идеи. Трябва да си гъвкав не само физически, но и психически. Ние ще участваме в първата част на концерта, като освен Шьонберг ще свирим и произведения от Дьорд Лигети.
За мен „тъмните звуци“ на „Лунният Пиеро” излъчват светлина. В тази светлина можеш да видиш Пиеро и като марсианец. 🙂
Може ли „Лунният Пиеро” да се постави в рамка? Какъв жанр е творбата? Страх ли те е от Пиеро?
Кристиана Абрашевa (пиано): „Лунният Пиеро” Е творба в рамка. В нея няма никакъв реализъм. Това е странна картина в рамка, окачена на празна стена, в която можеш да влезеш и никога да не излезеш. Нека всеки сам да реши дали да живее „тук и сега“ или в странния чуден свят на нереалното. Всеки е способен сам да интерпретира светът, в който е решил да живее.
Самата аз искам да приличам на Пиеро – странна и непредвидима кукла. Жалко, че съм реален човек. Затова го свиря – надявам се така да се превърна в него. Пиеро не събужда в мен никакви тъмни страни. Нищо от това, което прави не е реално, всичко е фантазия и сън. Той ме кара да се чувствам щастлива. Може би, не той, а аз съм луда…
Огнян Михов (кларинет и бас кларинет): Доколкото знам, самият Шьонберг определя формата като мелодрама. Но, това което, според мен, прави творбата уникална е, че всеки инструмент следва своя собствена линия и в същото време кореспондира с останалите и като цяло се създава една особена звукова основа за вокала. Трудно ми е, като изпълнител, отвътре, да определя дали изобщо може да се постави рамка. Трудно е, но много повече е интересно, което превръща работата по „Пиеро“ в истинско удоволствие!
От това, което прочетох става ясно, че авторът е бил силно повлиян от нумерологията. Числата 7 и 13 имат особено значение и място в изграждането на творбата, затова той сам я определя като „три пъти по седем мелодрами”.
Намираш ли все пак нещо жизнерадостно и светло отвъд тъмните звуци и думи на творбата?
Неда Атанасова (сопран): Както в живота, така и в тази творба винаги може да се намери нещо ведро и жизнерадостно – това е поуката от цялата история. Независимо от всички пътища, които поема човешката душа, неминуемо има едно пристанище, в което тя е у дома си. И всичко погледнато от позицията на време и разстояние добива различни измерения. Независимо от богатството на мрачни акорди, щедро намерили свой дом в това произведение, в самия му край се чете философията на една достигната мъдрост.
Огнян Михов: Не бях се замислял за клоуна-мим… До днес! Днес, като че ли започнахме да излизаме от нотния текст и да се вслушваме, вглеждаме в общата картина. Мисля, че клоунът трябва да бъде „многолик“ (даже и весел) зад типичната саркастична маска.
Когато слушаш „Лунният Пиеро“ как си представяш, че изглежда клоунът мим?
Цанислав Петков (диригент): Като няколко съвсем различни, даже крайни образи, събрани в един. От една страна пъстър, изключително приветлив и светъл, но от друга съвсем графичен, обран и потиснат. Това изразява и музикално-сценичното представяне на творбата. Много ми е трудно да определя точно какво е общото впечатление на слушателя, но ако трябва да използвам само няколко думи, бих го определи като многоцветно изживяване, което засяга всяка позната човешка емоция, и то дълбоко.
Елена Пачеджиева (цигулка, виола): Докато свиря „Лунният Пиеро“ в главата ми се блъскат мисли, които рисуват различни форми. Клоунът е събирателен образ на тези емоции, които намират отражение не само в музиката, но и в текста на мелодрамата. Да свириш Пиеро е като да играеш няколко роли едновременно, които хем си пречат, хем се допълват… и да се чувстваш олекотен от това противоречие.
С какво Вашата интерпретация ще е различна от другите лунни Пиеро-вци, представяни в България?
Огнян Михов: За съжаление съм присъствал само на едно живо изпълнение и то преди повече от 20 години. Надявам се, нашата интерпретация да успее де предаде на публиката изключителното многообразие от настроения, с които творбата е заредена.
- Total: 0
