Фестивали в пустини, колкото щеш.
Но във Великата Рилска пустиня не знаех, че ги има.
Както обикновено съвсем случайно засякох събитието Фестивал на Великата Рилска Пустиня, защото обичам случайните засечки и май винаги сама ги предизвиквам :). Тръгнахме рано, рано в съботната сутрин от Дупница към „пустинята“, за да се разкрачим по едно Рилско било, което ни отведе до Винтчето под Калинините върхове.
Доста лутане падна, но след 10 часа преход и 1700 м денивелация, успяхме да се доберем до хижата. Цял ден не срещнахме жив човек, само едно стадо коне. Когато наближихме до „пустинята“, забелязахме още в далечината, че нещо специално се случва в хижа „Иван Вазов“ и хич, не е пусто. Носеха се песни нетипични за животинската фауна в местност на около 2300 м надморска височина. Стигнахме до заветния подслон, а палатките пред хижата бяха много. Вече беше ясно, че мястото е препълнено и няма да има къде да се настаним. Така или иначе, не бяхме взели палатки, защото преходът беше достатъчно дълъг и бяхме свели багажа до минимум.
Все пак бяхме подготвени и още предишния ден се обадихме, за да питаме за места, но ни казах че фестивалът Великата Рилска Пустиня е отменен заради лоши метеорологични условия, така че няма да има проблем с настаняването.
Тамън пристигнахме и се разхвърляхме, когато разбрахме, че отмяната е грешна. Гайда се изюрка. Опиянени от звука, неусетно разбрахме, че е станало време за изгрева на луната. Тя ни се изпъчи величествено като се подаде иззад отсрещното било. Индийски микс с народни ритми продължаваха да се носят цяла нощ около хижата. И дори, когато всички вече бяха заспали, от столовата продължаваше да се носи виртуозно изпълнение на китара, което се промъкваше като призрак през стените и галеше съня ни.
За мен велико пустинно понасяне не беше отменено.
- Total: 0
