Ооп-оп-оп и бе-е-е за Националния събор на овцевъдите

Когато заблее агънце, не само овцевъдите хвърлят геги и псувни.

Тази година се убедих, че събитие като събора на овцевъдите в България може да е не само занимателно и забавно, но и музикално обогатяващо. Самото място на провеждане на фестивала зарежда с енергия и разкрива с пълна сила нелипсващото звено между

Някъде там покрай арбанаските пътеки потегляме тромаво група приятели, за да се присъединим към глъчта на овце, пъплеща плът,  потупващи чанове и заблеяли гайди. Пътят е осеян със самотни телевизионни станции, които са облъчили близката гора и земя, за да разкрият гледка на изкривени, сякаш попарени борове и ели. Поне глухарчетата изглеждат неопетнени, даже мутирали, но те са глухи за нашите подвиквания и извисяващите се гласове откъм Петропавловския манастир. Покрай Арбанашкото плато отеква  рев на животни.

Фестивалната зона е пригодена не само за овцевъди, но и за пивовъди, мезевъди и душевади.

Над въртящите се чевермета, оригинални (в буквален смисъл) сирена и вина се извисява не само овче блеене, но и оригинална (пак в буквалния смисъл) народна музика. Името на фолклорния конкурс, който се провежда на събора на овцевъдите е тематично.  По време на състезанието „Заблеяло ми агънце” се изреждат около  100 групи и индивидуални изпълнители, които  успяват да забъркат компанията ни в танцови и музикални традиции, свързани с овцевъдството в различните етнографски региони.  Изяждането на най-голямата курбан чорба пък е умело съчетано с надсвирване с гайди, за направата на които са били пожертвани овце. Към гайдите заблейват от отвъдното и кавали, дудуци и гъдулки.

Убеждаваме се, че за да си сред овцевъдите, трябва да си музикален, а полюшващите се чанове на все още не принесените в жертва овце се сподавят от романтичен лай на каракачански кучета, чийто отрочета са изложени за продан. Отличаващо се е и присъствието на овце растафари, които силно отстояват позиция на най-спокойния и миролюбив вид сред събратята си.

Изкусното майсторство на овцевъдите се изразява и в душевадене. Опитомяването и грижата за животните явно не могат да не са съпътствани от строга дресировка. От време на време народните ритми се заглушава от шумни подвиквани, псувни и удари върху плътта на коне. Конете пък са главни герои в състезание по теглене на тежки товари. Свистене.

А хората, гледат, блеят и се радват. Животните могат да ги опитомят, но звуците не.

Да хвърлим ухо на „Филмовата работилница на чичо Манчо“:

[youtube id=“iIuYj5aFTOI“ width=“620″ height=“360″]