Един приятел ме попита как е минала операта вчера и аз отговорих, че беше страхотно и всички на сцената бяха в японски кимона.

Учудването му беше голямо, защото си бил представял операта като нещо по-средновековно и европейско.

Иначе, музиката си е класическа, само сюжетът е японски – действието се развива в Нагазаки в края на XIX в. Млада японка се жени за американски офицер, който после я зарязва и отплава надалеч с кораба си. Жени се повторно за американка и след години се връща, за да отведе сина си. Мадам Бътерфлай предпочита да умре, отколкото да даде сина си на баща му и после да се говори, че тя го е изоставила.

Всъщност това е първата опера, след която си спомням сюжета. Може би, защото е писана по драмата на Давид Беласко „Гейша“, който от своя страна използва мотивите на едноименната журнална повест на Джон Лутер Лонг.

В двете действия се развива драмата между японка и американец и сблъсъкът между двата им тотално различни свята. Ако в Америка на мъжът му омръзне жената и иска да я изгони, съдът веднага го осъжда. В Япония, когато на мъжът му омръзне жената и я изгони, тя става низвергната. В този ред на размисли и разсъждения течеше и сюжетната линия… А музиката на Джакомо Пучини чудесно й прилягаше. Арфа и звънки флейти съпровождаха радостта на лудо влюбената мадам Бътерфлай, гръмки тромбони и тъпани предвещаваха несправедливия обрат на съдбата. Перфектната работа на стилисти и гримьори ме накара да се почуствам все едно съм в Япония, на сцената сякаш имаше истински японци, които пееха и играеха божествено. Прииска ми се да облека кимоно и да се разходя през април в градина с разцъфнали сакури, в които червеношийките свиват гнезда.

Може би очаквах да видя просълзена зала след финалната сцена на самоубийството на Чо-чо-сан (мадам Бътерфлай) на фона, на което синът й размахваше американския флаг, заминавайки с баща си и мащехата си за Америка. Но или сме станали по-безчувствени от преди, или сме приели за нормално наглостта и безочието да побеждават. Така или иначе, нямаше размазани гримове от сълзи, а всички си тръгнаха с радостното усещане, че са попили малко култура – японска, музикална, оперна, а не американска.

[media link=http://www.youtube.com/watch?v=XcQNjV-YSiM]