Как звучи Гжех?
Като име, подочуто от тукашен, звучи някак оплитащо езика, някак забързано, но при всички случаи интересно и мистериозно. Е, по този начин звуча концертът на World Orchestra с Гжех Пьотровски (саксофон, диригент, композитор) и Теодосий Спасов (кавал, композитор) в зала „България“.
Оплитащите звуци, разтреперени от полския квартет ATOM String и струнния състав на Classic FM Radio бяха само частица от световете на World Orchestra. Идеята за съвместен проект между творци от Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия, които свирят на класически музикални инструменти, но и на дудук, кавал, курай и какво ли още не (дори и на т.нар. ледени инструменти, които за съжаление не чухме по време на концерта) отнема 18 години на Гжех за подготовка и реализация.
Слушам обясненията на диригента и водача на World Orchestra, за да се убедя, че хубавите неща стават бавно. В последствие пък се разубеждавам, след осведомяването на публиката, че е издал цели 9 албума. Нагледно разбирам, че въпросният Гжех освен саксофонист и композитор е невероятен актьор, който дори със страничното си безмълвно поседнало присъствие по време на изпълненията на Теодосий Спасов и струнните квартети, се натрапва и излъчва енергия.
Е, то бая енергия си трябва, за да разпръскваш мешавица от джаз, етно, world и класика, не само защото търсиш алтернативното, а защото умееш да заразяваш слухтящите с настроения, че даже и да ги въвличаш в експериментите си.
След антракта и изпълнения на авторски парчета от Теодосий Спасов, както и класически полски мелодии, поднесени като саундтрака на Властелинът на пръстените (последната част), в мюзикъла се включи и хорът Български гласове „Ангелите“, ама не като масовка, а в главната роля. Гласовитите жени натъкмени в традиционни български носии пресъздадоха дъха на пролетна гора, ехтежи на щурци и дебнене на дивеч. Че даже и публиката се включи по заповед на диригента на спектакъла Гжех. Зазъткахме страшно, стискащи зъби, стараейки се да не изгубим синхронния дисбаланс, а хорът ни отговаряше. Зала България ехтеше, а може би звукът идваше от гората до родното място на Гжех, където се пренасях, затваряйки очи, за да може отваряйки ги, да се огледам в кристално полско езеро.
Психозата, последвала от мозъчния масаж на World Orchestra, доведе до пълна сценична трансформация. Лъковете, опъващи струни зажужаха като черни бръмбари, пианото, върху което припкаха пръстите на Марчин Вашилевски приличаше на вековен дъб, а хорът на „ангелите“ заприлича на танцуващи нестинарки. От една илюзия в друга ме пренасяше барабаненето на Роберт Лути и саксофонните включвания на Гжех, за да се пренеса в друг филм – този на кабаретно задимен джаз клуб, където плуват черно-бели усмивки.
Мистериозното оплитане на звуци и светове накараха „хвърчилото“ на всеки в зала България (едно от изпълнените авторски парчета на Теодосий беше Хвърчило) да се понесе към едно „безкрайно пътешествие по света, музикалните пътища, обединяване на култури, запознаване с хора на изкуството, творци, работа, учене, сериозни решения, oгромни разходи и трудни избори“ (думите са на Гжех).
И така, както самият предводител на World Orchestra предрече: Всички бяхме на една сцена, изпълняващи нова, непозната музика.
Вече Гжех се произнася по-лесно, но звучи още по-интересно.
- Total: 0
