Лежа си в чаршафа, а не на хамака. Понеделнишко утро и така не бива, трябва да се влезе в ритъм. Ама как, като току що се е доразлял Беглика фестът…
И пак потъвам в чаршафа заедно с неописуемото си желание за драскане с химикалка върху листовете на „Бележник на агитатора“, а не щракане върху клавиатурата. Е да, и такова ще има…
Иска ми се писанията да са адекватни, ама форматът на Беглика и формата на главата ми не го позволяват… Затова истината е в листчетата, торбичките и химикалките. Моля за молив и пощада за антиобективността на моливните драскотини. 🙂
Чак събота сутрин е, а Беглика -та от два дни събира в сърцето си носещи се по минимум стрес течението феи, викинги и рейнджъри. Пътят за Беглика не е такъв, какъвто го помня от 2012 г. (и добре, Че…:) )
Пътуващите също сме различни. Извозваме се със специална музикална селекция, вълшебна пръчица за фиести, шапка невидимка, но шумилка, както и с мека светлина. Ей така, за всеки случай, ако продължава да е облачно и не може да се снима. А то, колко да е облачно, след класическо влизане с Modern Talking и Backstreet Boys. Нека еклектика да има преди тоталното гмурване в безвремието на Беглика. Пропусквач (с татус „КАЛЕ“) пък си поръчва като музика „нещо БРУТАЛНО„. Е, до тук с бруталщинката… Тя нагоре не се качва.
След влизането на Беглика няма излизане. Има тотално спиране, заслушване и втренчване в ответната усмивка. Природата властва над музиката, а музите попиват сутрешната роса. Беглишките поляни обвиват в пашкула/айляк хамака си хора скакалци, които искат да надскочат природата, ама не могат. Поне се опитваме… Метаморфози.
Главната фестивална улица е засипана от веган „манджички“, био кафетарии, коктейлни, ракиени и бирени заявки. Омотани крака и палатки, поучителни табели, извънземни земляци и кучета/деца по хвърчила… Дървесни караконджули бдят над минимум стрес настроението и омотават мъглявите си паяжини над язовир Голям Беглик. Освен по земя, можеш да се рееш по вода с кану, лодка, сал или сам със себе си… Над язовира вече надвисва дневното празнуване на 3 години Jamaica Air Force radio със Selector Lazy Face (който е на плочи) и Zafayah (който е на три цвята). Поклащащи се елфи/феи в такт с пърхащи реге звуци. Подходящо.
Беглишката повърхност не спира да трепти в ритъма на Тъпани и Гайди, които разказват ли, разказват приказки хайдушки. Около тях и огньовете се носят и истории за сплотяващата градушка от петък вечер, която също искала да побарабани, освежи и сплоти Беглишката общественост.
Дум-ду-ду-дум-друм-дум-дум. Конете пръхтят, а слънцето се разхожда около склоновете, оглеждайки се не в язовира, а в гривите на гайдите, растите на викингите и полите на феите… После спокойно залязва, за да си поиграем на жмичка и да послушаме GangJah Army Band. Минимум стресът се поддържа от NRG D, Mendal, Kiba, Tiger Lion Pig, Elija, Liodmata, Danchera и Rune.
Настава време да се чува и случва Balkan Khans. 4 в едно – очаквано добрата колаборация между Ники, Венци, Кольо и Skiller. Музиканти с различен „бекграунд“ (както самият Ники се изрази), които затриват не с гумичка, а със синтезатор, цигулка, гърлен бийт и тъпан, всички разлики. По беглишки сме омотани в едно и не пускаме Balkan Khans да слязат от сцената. Искаме си поредния бис и последното парче (за сега). Абе, в Родопите и без слънце не било студено?! Палатките пустеят, огньовете се увиват около пеещи и танцуващи земляци.
Balkan Khans са преизпълнили мисията си за сгряване и подгряване след залез и мястото им на главната сцена се заема от Zionlionz Soundsystem. Всички ставаме на хамаци, опънати в усмивки от ухо до ухо. Разцъквам напред-назад и усещането, че се познавате със съседа по танц, по веган кюфте и глас, е навсякъде. Огънят си играе в окото ти или ти си играеш с него.
Бегликата се завърта, за да даде път и сцена на „геофолк“ ритъма, произведен от Brian Smith. И така до сутринта и до новото заплитане на слънцето върху паяжината на караконджула от поляната. Събуждане и отлитане със Sofia Dub Club…
Беглика цяла нощ, Беглика цял ден. Беглика терапия срещу дископатия, канибализъм и оглушаване, причинено от ърбън звуци и хора.
Употребява се веднъж в годината (дай боже всяка) и се изписва без рецепта.
[media link=http://www.youtube.com/watch?v=CLw4rI9cV3k]
- Total: 0
