Zenith Fresh Fusion

Zenith Fresh Fusion

Ако някой може да опише Валя Балканска да ми се обади.

Андрей Чернев (Съвременен български автор)

снимки: Иво Даскалов и Анастас Тарпанов

Думата фюжън винаги ми е звучала като фреш, но не от морков и ябълка. Какво означава тя в съвременната култура и до ден днешен не ми е напълно ясно. Но някакси на Zenith Fusion Festival му отива, не мислите ли?

С пристигането си ни посрещнаха с голяма изненада. Трябва да ходиш пеша от паркинга до фестивала цял километър. Ужас! Шегувам се, дори и безкрайният ми мързел е длъжен да признае, така е по-добре (но за прекрасно добре премислената организация – накрая).

Първата изненада всъщност бяха The Bedlam Club. Ако някои от нас ги харесват, само защото са си приятели с цяла София, аз държа да се разгранича. По принцип не харесвам музика без вокали (вероятно отпечатък от детство оставен ми от диригента на хора в който пеех, Адриана Благоева, която веднага щом реших да напусна ми каза, че ако така продължавам ще се откажа от всичко… и се оказа права). Но по-скоро е друго, има нещо в саундтрак мууда, на Bedlam Club, което положително те вкарва във филма. Кара те да се размечтаеш, да потънеш и да си признаеш, че в една добра българска банда е напълно възможно да няма много българи. В трапеца на истината – Bedlam Club са задобрели много и сами можете да се убедите.

Всичко много хубаво, но слънцето ме напече и то не за друго, а защото се раздадох почти колкото Bedlam и после трябваше да ми стане лошо, да се просна на сенкя и да зачакам първия си кърлеж. Той, от своя страна, така и не се появи, запленен от други прелести – най-вече на от приказното село Долен и случващия се Zenith.

Misirli AhmetВ момента, в който се събудих бях на workshop с Ахмет Мисирли. Впрочем винаги съм се чудил що за дума е workshop, но българския й превод „работилница“ ме оставя с впечатлението, че така си е добре. (Нещо като историята с Desktop-a и Работния плот). Разбира се, не това е най-важното, а кой стои зад това. Ахмет Мисирли е знаменит турски перкусионист, а около него в транс се бяха подредили от знаменити български перкусионисти, през страдащи от безритмия, до черешката на целия фестивал, за която ще ви кажа след малко. За първи път попадам в подобна трансирана група, прилична на музикална секта, която не само че не ме дразни, а ме кефи яко. Турският майстор увлече всички в своя ритъм, общият звук беше доста хомогенен и беше красиво. Пробудих се още със събуждането си.

След това буквално слязохме на земята с лекция на Илия от Живо Село, който, без много да ни жали, ни разкри доста от дебелите тънкости на селския живот. Интересен е начинът, по който с жена му са избрали мястото, където да се заселят. По това време живели в чужбина и разгърнали световната карта. Отдалечените континенти отпаднали, за да са по-близо до близките си. После, по обясними причини, отпаднали скъпите европейски държави. И предвид някои климатични особености и допълнителни фактори Илия и Мария стигнали до извода, че България е мястото, което най-добре им пасва за селски живот. После избирали ли, избирали, и на регионално ниво и се заселили. Къде е селото знаят над двеста доброволеца, които се извървяват на година, да им помагат и да общуват с тях и двете им деца. За последните четири години са привлекли четири приятелски семейства и въобще, Живо Село знаят какво правят. Един от примерите, които Илия даде беше, че когато се заселиш при други хора трябва да слушаш съветите им, трябва да пиеш и да ядеш каквото ти дават и да не им обясняваш какво е веган, защото в някои случаи това би довело до непреодолими различия. Съгласете се също и че Хляб с Перма чисто фонетично звучи малко особено, а като прибавим цената от 6, 50 лв., насъщният може да заприлича на еротична услуга. Извън кръга на шегата, Илиян ни разказа как е трудно да обясниш на местни хора, които цял живот са копали какво е Перма култура и е много добре да се вслушваш в остарелите им съвети и стогодишния им опит, ако искаш нещо някога да поникне. Това, разбира се, не трябва да отказва никой да се занимава с Перма и други видове култури, но очевидно Илян и семейството му са се научили къде е границата и наистина са заживели на село, за разлика от нас, които само си го мечтаем.

Като се замисля, толкова неща се случиха само за два дни. Но гвоздеят на програмата или по-скоро черешката на тортата, видях още на workshop-а на Ахмет Мисирли. Кира, на 6 години е негова ученичка, а за броени минути успя да се превърне в моя учителка и преносно и буквално. Изключително умна и нечовешки талантлива. Усетът й към ритъма и лекотата, която влага това дете, пълната й липса на притеснение и огромната й увереност ме накараха да изтръпна. И, разбира се, оня поглед дето нещата са й съвсем ясни, само че наистина. С Кира веднага си станахме големи приятели. Тя ми даде няколко урока по тарамбука и толкова добре се разбрахме, че не можеше да е по-добре. Наистина нямаше какво да видя повече на този фестивал, а може би и на този свят.

Svetlana SpajicНа следващия ден, обаче Кира се качи на сцената с величия като сръбската народна певица Светлана Спаич и българския акордеонист Петър Ралчев, както и с Ахмет Мисирли. Изпълненията на всички бяха брилянтни. Светлана Спайч изпя невъзможно сложни песни на архаичен, таен сръбски език, на който има специално позволение да пее. Петър Ралчев е безспорен виртуоз и заедно с Ахмет Мисирли и Кира – Акордеон, глас, дарбука и тарамбука, изсвириха такива неща, които лека по лека започнаха да ме осветляват какво е „фюжън“. И пак, спокойствието на Кира, какво ли не бих дал за нейната концентрация и отдаденост. Това дете си беше в своя личен свят и никъде другаде. Какво ли не бих дал за такава целеустременост. На една от паузите между парчетата й помахах, тя ме видя и се изкефи, започна да жестикулира и да ме кани да хапнем нещо след концерта. Другите я чакат да свири следващо парче, а на нея грам не й дреме. Велико дете.

Това, което се случи всъщност, беше подготовка и тренировка за Валя Балканска, която се качи на сцената и първо отиде да разцелува Кира. А после запя.

Магията е трудна за обяснение, но понякога, особено що се отнася до фестивали тя е непостижима без добра организация.

Да започнем от Веселин Митев от група Исихия. С какво той е по-различен от мен? Аз мечтая да си вдигна къща като от филм за приказни джуджета, а в задния си двор да построя амфитеатър от тикли. Той не мечтае за това, вече не.

Мишо Ваклинов и Портите – прекрасна къща за гости, бар, щаб квартира на фестивала и всичко, което може да направи един човек, за да развие село Долен. Колкото до човека, Мишо Ваклинов е нечовек.

Но Zenith Fusion Festival, нямаше да може да ми обясни значението на тая пуста дума, ако не беше Тим (не се сърди, че ме е страх да изпиша фамилията ти на български, брат). Главният организатор на фестивала е белгиец, който по стечение на обстоятелствата е станал българин и е взел културата ни толкова присърце, че успя да създаде едно събитие, което малко българи биха организирали толкова добре. Така си каза и Тим на предварителната среща – „Исках да избягам от организирана Белгия.“ Явно неорганизирана България е имала огромна нужда от теб, приятел.

Ето защо:

  • Програмата беше прекрасно подредена.
  • Палатковият лагер беше идеално разположен, така че хората да си починат без да са един върху друг. За това спомогнаха и високо културните посетители, както и техният брой.
  • Голямо „Евала“ на организаторите, че ограничиха бройката на посетителите до 300. На такъв фестивал му отива подобно деликатно отношение. Хората бяха абсолютно тамън, не за капацитета на мястото, а за идеята, която стои зад събитието. Едно е сигурно – фюжън не значи мазало. По съвсем естествен път на фестивала се бяха събрали само приятни пияници, като нас.
  • Храната беше страхотна (Тим си знае да покани Karavan Kitchen)
  • И всъщност, нямате представа колко важно е това, че паркингът беше разположен далеч от самото събитие, макар че как се върнах до колата…

През престоя си в село Долен научих още:

  • Като си пиян трудно може нещо да те зарадва повече от балкан бийт сета на Gypsy Box от Мексико.
  • Мастиката е полезна за много неща, но най-много помага при опъването на палатка в 6 сутринта. Най-важното за една палатка, все пак никога не е било да стърчи. Рейки е някаква странна езотерична практика и нищо друго за една палатка в толкова часа. И пак идеално се побират двама души, питайте Божката…
  • Цигарите на баба Джушка са много добри, тютюнът е приятен, а и тя е толкова сърцата, че ти капе мед на душата, докато пушиш от нейния амбалажен пакет. Ето това се казва реклама, скъпи колеги.
  • Ако сте решили да носите странни дрехи, помнете: Пастеленото е враг на купона! Електриковото е най-добрият му приятел!!! Заедно можем да направим света по-пъстър от всякога!!! Ар ю уит ми?!?

Zenith Fusion Festival беше едно смислено събитие от тези, на които трябва да обръщаме внимание. Не виждам как някой би могъл да е останал недоволен, макар че това си го умеем. Сигурно по тази причина се пипам по една пъпчица на врата и се чудя дали това все пак не е кърлеж – твърде е малка, може да е още бебе.

Вижте също и: