Моцарт идва, отива си и остава

Зала България

Моцарт идва, отива си и остава

Поредната серия от разпускащи въображението части на концертите на Софийската филхармония в Зала България не протича без благозвучно съсредоточаване върху Волфганг Амадеус Моцарт и по-специално върху Увертюра  към операта “Милосърдието на Тит”, Симфония No 40 сол минор KV 550 и Симфония No 41 До мажор KV 551.

Едва ли, бих запомнила номерата на симфониите, както и мажорите/минорите, но за радост ги има упоменати в програмата. В същото време звуците са популярни, така че мога да се ослушвам  и съсредоточавам в познати ритми. Професионализмът на оркестъра и диригента се усещат дори с невъоръжено ухо, но горчивото впечатление от „Музика за шепа хора“ се запазва  – „празните места в залата бяха много повече от заетите, средната възраст на публиката беше далеч над моята, макар всеки от нас да ръкопляскаше бурно, звукът на тези аплодисменти беше някак слаб.“

Покрай ушите ми преминаха много красиви, тържествени, закачащи се в съзнанието звуци и бавно се замечтах за снежен концерт. На някоя забравена писта, нейде високо в планината. Където цигулари и виолончелисти карат скоростно ски, а пред тях се развяват косите на диригент, които профучава със сноуборда си преди всички. Някъде от снежните лифтове се чува и обой.

Отърсена от нереалното си видение се замислих и над историята на диригента – Павел Балев. Веднага след като завършва Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров” в класовете по дирижиране на проф. Васил Казанджиев и проф. Георги Робев се ориентира в Германия и там развива своята кариера. Още една горчивина, която хвърля отзвук в последните събития в страната. Е, ли възможно да се развиваш професионално в България, дори да си способен? Прочутата тема, „оставам, ама ми се заминава“ се вее с пълна сила в полупразната зала „България“.   Класическа музика и класическа засада на застоя.

Но музиката на Моцарт предизвиква не само размишления за стълпотворения. Тя утешава. Символично се приютявам навътре в себе си, за да барикадирам външните сили.  Вътрешна симфония No 40 на надеждата, че хубавото е навсякъде хубаво, а Моцарт идва, отива си и остава.

[media link=http://www.youtube.com/watch?v=Z9UA3HPaipw]

Вижте също и: