Вярваме в баланса и слушаме Zafayah

Zafayah

Вярваме в баланса и слушаме Zafayah

Отдавна искам да си поговоря през DJambore.com със Zafayah, защото музиката му и той самият излъчва спокойствие и баланс.

Та, просто ей така, философстваме по ямайски за нещата от и отвъд живота през слънцето на този август. Подходящо време, неподходящи теми. 🙂

anna: За последен път се чухме по време на лятното Brazzobrazzie в Menthol, където заедно с останалите воини от Roots Rocket заредихте варненския плаж с позитивни вибрации. Предстоят ли ти участия в други летни фестивали, изобщо с какво ново ще се похвалиш?

Zafayah BrazzobrazzieZafayah: Седмица след Brazzobrazzie свирихме пак във Варна и отново се получи много приятна вечер, пак на плажа. След 2 седмици ни чака и Беглика, където ще се подвизаваме на реге сцената. Съществуването й е благодарение на усилията на Евгени Енев, основател и на Natty Sound Sharing – може би първата физически съществуваща реге саундсистема в България, в която моят приятел Гената залага на олд скуул аналоговия саунд с грамофони, дъб сирени и т.н., както си му е редът.

Иначе в момента се работи върху две нови видеа, които ще излязат септември – едното е с един от любимите ми реге артисти – Jahcoustix, а другото е с Basscatz. Още доста парчета ще видят бял свят в най-близко бъдеще, някои соло, други са колаборации… Едното, от които е с Йоко.

Скоро, надявам се, ще потвърдим и няколко участия през септември със специален чуждестранен гост.

ОК, когато стане, ще кажеш и кой е специалният. 🙂 Ти си си извоювал прозвището „един от пионерите на реге музиката в България“. Затова със сигурност имаш наблюдения накъде върви „реге и ямайската култура в страната“…

Реге музиката вече може спокойно да се причисли към българската култура и моето мнение е, че както джазът вече не го наричаме задължително „американска музика“, така може да подхождаме и към нашето (а и на колегите-музиканти) реге. Когато почнах да свиря първите си реге парчета през 1999 г., бях сигурен, че тази музика има бъдеще у нас и ето, че днес вече има няколко реге банди, всяка от които има собствен почерк, както и много селектори и изобилие от музикални събития.

Публика MentholСякаш обаче липсват достатъчно промоутъри и медии, които да си отворят очите за тази музика и да разберат, че тя е хиляди пъти по-подходяща за партита и фестивали, отколкото това, което се лансира по THE VOICE. Не съм си позволявал до момента да го кажа, но голяма част от народа ни прогресивно затъпява и е нормално музиката/изкуството със смислени послания да са нещо, далечно от търсенията на тези хора. Затова пък в чужбина нещата изглеждат коренно различно – свирили сме на огромни сцени пред хиляди хора, дошли да слушат единствено и само реге музика. А 99% от БГ артистите, които са превзели радио и тв ефира, ходят само на екскурзия в чужбина или в най-добрия случай да пеят пред меланхоличната българска диаспора в някоя държава. Всичко това малко ни демотивира на моменти да се „хабим“ за т.нар. българска музикална сцена, но пък усмивките на хората, които всеки път идват да ни чуят, винаги ни дават живец да правим нещо и тук. Рано или късно реге музиката ще заеме своето място и в родината ни, в това съм убеден и никой не може да ни спре.

Във видеото Sofia-Kingston-Babylon казваш, че принципно винаги искаме да се сравняваме с хората на Запад, „бидейки хора повече от Изтока“, без да осъзнаваме, че 80% от световното население живее по-зле от нас. Наскоро имахме късмета да направим и интервю с Койота от Eyesburn, който си каза, че „Тук, на Балканите, ние работим върху себе си, сами за себе си. Единствената реклама, която имаме са изпълненията ни на живо по концерти.“ Това ли е единственият начин за реклама в България според теб и защо постоянно се сравняваме със „западняците“?

Няма как да не се сравняваме със Запада, след като поне на хартия сме част от ЕС и т.н. Според мен, има много начини за реклама и тук, стига да имаш материалната възможност да си я позволиш. Койота (с когото имаме едно парче заедно – Microchip) обаче е донякъде прав… Тук артисти, за които се пръскат луди пари зa PR, на живо не струват, както и обратното – артисти от т.нар. Ъндърграунд сцена, могат, образно казано, да „разцепят“ много от „наложилите“ се БГ звезди.

True story. В парчето с Мария Илиева Условие 1 си пееш When it comes to lyrics I-man give it to ya right away… Какво мислиш за текста на „култовото“ парче Видимо доволни, в което Мария си партнира с Криско? Изобщо трябва ли да „са бараш по тоя начин“, за да събереш 7 милиона гледания в youtube.com?

Има и банди, които и без да са барат, събират и по 10 милиона гледания в youtube.com, дори и европейски реге групи като италианците Mellow Mood, например. България обаче е малка държава и 7 милиона гледания си е голямо постижение, за което поздравявам Мария. Вярно е, че текстът контрастира на това, което до момента хората са чували в песните й, и оттук целият този дебат.

Zafayah MariaМоето мнение е, че всеки артист има право да експериментира в каквато посока избере за правилна. Наскоро гледах по БНТ някакъв запис от фестивала Аполония, където Мария е с някои от най-добрите ни джаз музиканти – за съжаление такива изяви убягват на критиците, а и на масовата публика, която е далече все още от подобен звук. Е да, чувал съм и по-възвишени текстове, но ще си изкривя душата, ако излъжа, че един голям процент от ямайските съвременни артисти, например, не пеят за подобни неща. Който иска, нека са бара, като му е хубаво… Аз и да са барам, голям успех няма да постигна, така че съм избрал да заложа на други неща, които да покажа на “тия хора”. 🙂

В България критиците дебнат във всеки един момент, обаче една голяма част от тях по никакъв начин не подкрепят музиката, която се доближава до техните търсения. Всеки го дава страшен познавач, но не му се дават пари за концерт. На много хора цигарите и пиенето са им по-голям приоритет от музиката, защото ги виждам да пушат и пият пред клуба, опитвайки се да се вмъкнат без пари. А в повечето случаи билетът се равнява на 1 кутия цигари. Бедни сме, да, но не само материално.

Разберете, ние не можем да правим само безплатни концерти и същевременно да сме независими от спонсори, корпорации и тяхната политика. Ако искате качество, подкрепяйте хората, които имат потенциал да го развият и им създавайте възможности. Много е трудно да оцелееш като артист в тази държава и да не изневеряваш на ценностите си, но мисля, че никой не може да държи сметка на никого, ако само взема наготово. Хем обядът да е безплатен, хем манджата да е вкусна… Няма как да се получат така нещата.

Е, да, няма как, айде да превключим на малко по-ведри теми, че да сме поне видимо доволни. Харесваш ли и други музикални стилове извън регето? Кои са песните, които нямат нищо общо с него, но те вдъхновяват по някакъв начин?

Освен реге, много слушам и джаз, соул, хип-хоп, фънк етномузика от целия свят, особено българска народна такава. Та дори и източноправославни песнопения.

Заслушвам се в Ева квартет – Ибиш ага, Donny Hathaway – Little Ghetto Boy, Common feat Lauryn Hill – Retrospect For Life, Kings of Convenience – Cayman Islands, Pete Philly – Remember You feat. Roos Jonker

А в какво вярваш? Да си кажем чао с някои твои любими реге сентенции или поговорки

Вярвам в баланса. Когато той е нарушен, Майката Природа/Бог/Вселената (както искайте го/я наричайте) намират своя начин да го върне. Нарушаваме баланса, когато оставяме алчността и завистта да изместят любовта в сърцата ни.

Това, което мозъкът на съвременния прагматик нарича „утопия“, всъщност е единственият начин да не се самоунищожим и все повече хора започват да го осъзнават, благодарение на всички катаклизми, войни и кризи. Човекът е едновременно и садист, и мазохист. Хората винаги търсят лошите новини, за да захранят безверието си. Липсата на вяра не ни прави по-малко наивни, даже напротив – тогава сме по-лесно манипулируеми. Крайно време е да повярваме в силата на любовта и да си позволим да сме щастливи без се чувстваме виновни.

 Zafayah and Sen I – Glorious Children

[media link=https://www.youtube.com/watch?v=2ghR-Yzx4CQ]

 

Вижте също и: