Заблеяло ни агънце… Или Lamb за трети път в БеГе.

Заблеяло ни агънце… Или Lamb за трети път в БеГе.

В началото на века имаше един клуб на име Black Box. Някои от нас помнят безсънни нощи с любими групи и артисти в тази черна кутия. И после дълги години нищо. Да благодарим на наемодателите, че това място наскоро се прероди под името Music Jam

Беше приятна изненада да го видим почти препълнено с хубави хора тази студена сряда вечер. Причината беше концертът на манчестърското дуо Lamb – за много хора all-time-favorite група още от време оно. За щастие, те успяха да включат и София в гъстия график на турнето си, с което промотират новия си (седми) студиен албум “The Secret Of Letting Go”.

В средата на сцената беше певицата Lou Rhodes с уникалния си глас. Облечена в бяла рокля и шапка с воал, като един паднал ангел, тя спокойно ни блееше лиричните текстове на новите парчерта, подкрепена от партньора си Andy Barlow на дръм машини и синтезатори. Допълваха ги цигуларка, барабани и електронен контрабас.

Уникалната енергичност на Andy беше заразна и публиката отвръщаше подобаващо. Електронно програмираните бийтове се допълваха от барабаните, а огромната сянка на цигуларката напомняше на кадър от филм ноар. По време на чисто инструменталните изпълнения цигулката ставаше център на вниманието. Беше постигнат баланс между инструментални и вокални парчета, за да може певицата да слиза от сцена, за да се преобрази, а вероятно и за да си почине. Усещаше се по гласа й, че си пести силите. Жена на възраст все пак. Когато тя е правила първите си хитове, повечето от нас са били още деца. 


Освен лъскавия интериор, любопитното за пространството на Music Jam е уникалната за нашите земи озвучителна система – Danley Sound Labs. Най-общо казано това означава плътен и покъртителен бас. За някои хора това беше минус, защото кънтеше в определени части на пространството. Все пак не може в БеГе да се случи нещо хубаво без някой да измрънка. Други хора си бяха намерили места, особено по средата на дансинга, където се чуваше балансирано силно и ясно. Осветлението понякога заслепяваше публиката, но явно това също бе част от плана.

По средата на шоуто шапката с воала изчезна и сред новите парчета започнаха да се прокрадват и старите хитове. Неповторимо удоволствие бе да чуем отново Gabriel и Gorecki вече с тежестта на десетилетията и с помощта на съвремието. Отдавна не бях чувал толкова продължителни аплодисменти. По едно време Lou свири на китара. Контрабасистът си смени инструмента. В друг момент Andy остави електрониките на озвучителя и мина на перкусии. Да, озвучителят беше постоянно на сцената, за да се грижи всичко да е наред, та даже се включи в лайва. После всички му благодариха. Както и на осветителя. Като част от бандата и от турнето. Важно е да се отдава признание на хората, които се грижат нещата да се случват по ноти. 

Разбира се, шоуто завърши с Trans Fatty Acid. Не знам, дали защото е глобален хит или защото специално у нас много се харесва. Все пак това бе третият им концерт на Lamb тук и те знаят, колко много ги обичаме. Затова след концерта останаха за малко с феновете си да раздават автографи. Вярваме, че някога може да има и четвърти концерт…

текст: Иво Иванов

снимки: Николай Станев


Do NOT follow this link or you will be banned from the site!