Как ние двамата с Боби пак пихме кафе…

Уикеда

Как ние двамата с Боби пак пихме кафе…

Доброто настроение от вечерта ме държа още дълго и вече нямам търпение да ги слушам пак на живо. Струва ми се, че съм изцяло попаднала в плен на чара на „Боби“ и „ароматното музикално кафе“, поднасяно от Уикеда.

Не знам каква част от вас бяха на онзи култов концерт на Уикеда в Порк пай за закриване на летния сезон на 2011 г., когато и публиката, и бандата пееха и танцуваха под дъжда. Мисля, че това беше най-доброто изпълнение на живо на групата, а това, колко беше добро, беше напълно доказано от факта, че присъстващите в „летния оазис“ на хубавата музика дори не помислиха да си тръгнат и накрая даже сякаш накараха самия дъжд да спре, за да ги остави да се насладят на последния концерт за лятото на това място.

Въпреки че винаги ще сравнявам това изпълнение на Ерол и сие с всички останали, не мога да отрека, че те винаги са някак различни. Дали ще ни замаят с бесните барабани на Дядо Попа, или ще ни пеят „Hey Jude“, това няма значение. Винаги доброто настроение е на макс и винаги си тръгваме усмихнати от събитието.

Усмихнати и щастливи си тръгнахме и от Mixtape 5 след последния им концерт на живо. Простихме им и паузата от 45 минути, която групата направи, за да изчака да приключи събитието в малката зала на клуба, и която накара сърцата ни да подскачат нетърпеливо и някак почти леко сърдито. Пък и с най-чиста съвест мога да кажа, че забравих цялото чакане още в първите 10 минути на почти двучасовата втора част и дори се почувствах леко засрамена от поведението си.

Особено приятна изненада беше и фактът, че групата качиха на сцената млад и поне за мен – неизвестен, певец и забиха няколко песни с него. За разлика от други сфери на живота, където „старите кучета“ не пускат кокала, в музиката, или по-точно сред добрите музиканти и групи, подобно поведение явно е недопустимо. Благодарим ви, че сте такива и освен да ни радвате с изпълненията си, не пропускате и възможност да ни покажете нещо добро, тръгващо сега по пътя си.

В заключение мога да кажа, че доброто настроение от вечерта ме държа още дълго и вече нямам търпение да ги слушам пак на живо. Струва ми се, че съм изцяло попаднала в плен на чара на „Боби“ и „ароматното музикално кафе“, поднасяно от Уикеда.

 

Уикеда – Hey Jude

[youtube id=“MukxNDtkP8c“ width=“620″ height=“360″]

Вижте също и: