Фестивален пътепис: WakeЪп! България 2015

wake up

Фестивален пътепис: WakeЪп! България 2015

Здравейте, прЕатели,

Макар с температура и ангина, и след безброй перипетии, все пак успяхме да посетим WakeЪп! фестивала до Пловдив и тази година. Започваме направо:

Приключението ни започна около 20:00 ч. на излизане от София. Който е пътувал с кола около това време, знае. Няма какво да подробничим, дано само скоро бул. Цариградско шосе бъде ремонтиран. Крайно необходимо е! Но… както и да е.

След известно лутане се озоваваме на Параклиса над Манастира, от който до фестивалната зона, би трябвало, да има организиран транспорт („от петък след обед до събота на обед“). Почакахме, почакахме, па решихме и ние да си продължим направо към фестивала, понеже от организиран транспорт и помен нямаше. Имаше само 5-6 коли спрели там и толкова. Явно нито феновете вярват на организаторите, нито организаторите спазват обещанията си. Е, нищо де, дано другото е наред, все пак „тука е така“ и нали сме си свикнали вече…

Пристигаме. На екипа му е лошо. Опъваме палатките с помощта на приятели и роднини, пием си хапчетата и се обличаме по-дебело, докато слушаме реге – наслаждаваме се от разстояние на музиката на македонците Conquering Lion, които изпълниха на живо и общо парче с други македонски гости – раперите Green Out. Но за последните – по-натам. За жалост, също така, бяхме пропуснали и сет-а на Dub Constructor от Zionlionz Crew, както и живото участие на група One Soul. Shame on us! А сега – за купона:

ak2
фото: Милен Мулешков
ak
фото: Милен Мулешков

Напук на всички клишета слизаме първо към Транс сцената. Последната тази година е с променен изглед и представлява стена, с правоъгълен отвор в средата, през който виждаме диджея. Лично на нас сферата от миналата година ни допадаше повече, но… това са лични предпочитания и бели кахъри. Важна е музиката. Говорейки за последната, слязохме (понеже тази сцена се намира в ниското) тъкмо за сет-а на OXI от Белград. Негови неща можете да чуете в Soundcloud. Хареса ни, но… отгоре (сиреч – Главната сцена) се чу рап и нямаше как… Заизкачвахме се, надъхани от истински хип-хоп. На сцената – Atila & Akasha (DJ), представящи столичния лейбъл Shano Crew. За който не ги знае, ще кажем само – Atila представя истинския твърд хип-хоп още от… и ние не помним откога, с 8 албума зад гърба си, а Akasha, освен страшно яка мацка, е и супер талантлив(а) DJ (или диджейка, както е по-популярно в БГ – б.а.), която буквално подпалва винилите. На живо чухме надъхващи и смислени тракове като „Но как“, „Гост“ и естествено „Приятелю стар“, а публиката искаше още, и още… По-късно Атила сподели (специално за читателите на Djambore.com On Air, разбира се 🙂  – б.а.), че просто е искал да спази програмата, тъй като и без това започнали час по-късно. Коректност – явно това понятие не е особено добре познато на доста артисти… Но, както и да е, обратно по темата.

Последваха пловдивските хип-хоп доайени Ударната група, или – Chernia, Skill и Jose. Бийтът стана доста по-олдскуул, но и доста по-фънки. Ветераните на Пловдивския рап ни върнаха във времената, когато половината Бе Ге артисти днес са си бъркали с пръсти в устите, а по ръцете им са се стичали лиги. Но, както и да е… „партито пак бе на лице…“.

green
фото: Милен Мулешков

В програмата на главната сцена последваха македонците Green Out, които ние обаче пропуснахме. Причината: гледали и слушали сме вече тези Скопски рап шампиони в София. И… бяха добри. Но в името на музикалния експеримент решихме да дадем нов шанс на Транс сцената. Заспускахме се надолу и пристигнахме тъкмо за сет-а на Marshmellow, които ние съвсем не познаваме. Въпреки това, останахме с впечатлението, че „сега музиката е някак по-добра“, каквото и да означава това (откъм жанрове и стилове). Танцувахме с разлети топли вълни в душата и се опитвахме да подемем разговор с танцуващите наоколо девойки. Последното не бе особено лесно, но нека не задълбаваме в търсене на причините за това… (особено по партитата в Бе Ге). Важното е, че настроението бе на шест, а партито бе супер, макар и от екипа да не пиехме, понеже бяхме на антибиотици. Както и да е…

фото: Милен Мулешков
фото: Милен Мулешков

Върнахме се за малко на главната сцена, за да се насладим на хумора в творчеството на нашите прЕатели и рапери – Керанов и Jay, които хем забавляваха, хем вдигнаха публиката. Към 00:00 ч. на сцената се възкачи и Бургаският бек/лек F.O. Чухме доста негови хитове (без да изпадаме в подробности), а на въпроса „защо не си намериш някой да ти помага като Hype MC по време на live, последният отговори, че “то ня‘а кой, е“. Съгласни сме с последния, предвид недостижимото му темпо. Абе, поздрави и на Zanimation Studio, то се е видяло…

Към 3, 3 и нещо се заизкачвахме по баирите към Главната сцена за сет-а на столичното DJ гуру – Emil Prize. Незнайно защо в официалната програмата не бе обявено, че последният ще излезе на сцената заедно с MC НЕМА, който буквално сцепи мрака, но не се уплаши и от изгрева. Накратко – сет-ът на Emil Prize (преслушай профила му в Soundcloud) започна с по-дарк дръменбейс, който, за нещастие на истинските меломани, премина към по-популярни и мейнстрийм нотки. Е, нищо, явно масата от фенове точно на този фестивал искаше това. Едно, обаче трябва да се подчертае – MC НЕМА показа как се прави парти в стил „оттатък, на острова“, който между обичайните за такъв род партита включвания, не пропускаше да изцепи по-дълги върс-ове (къде на фрий, къде текст – б.а.). Ние (аз – б.а.) се изкефихме, това е важно, за вас не ни пука. Шегувка 🙂 . Продължаваме…

Вторият ден започна със слънце след оскъден сън. Последваха облаци, които не ни уплашиха. След нормалното за района и фестивала „айлящене“ решихме да се похигиенизираме и ние. С несесерче, четка и паста, хавлия и ролка тоалетна… тръгнахме да дирим тоалетните и душовете. Първите успяхме да намерим (checkpoint взет!), но вторите, за жалост и тази година, отново липсваха. Организатори…?!? Както и да е, намерихме прекрасна чешма, в чието корито направихме каквото можахме. И така… организатори, не е много коректно това с душовете, да си знаете!

Денят продължи с музикалното оформление от Айляшката сцена с Deflax (който чухме задочно, от разстояние), Тъп Дъб-проект Пулс, Nearly Dog, нашите прЕатели Broject и хип-хоп DJ сет от DJ Akasha. Имаше mood и музикална магия, за другото не знаем.

activities
фото: Цвета Недева

Тук е мястото да отбележим, че през цялото времетраене на фестивала в различни негови точки се провеждаха множество и най-разнообразни (предимно еко, био, DIY, арт) събития като лекции, конна езда, уъркшоп-ове, йога и прочие. Тъй като ние бяхме твърде заети да безделничим, а и не се чувствахме много добре (чисто физически), за жалост, не посетихме нито едно такова събитие. За сметка на това обаче, не пропуснахме да се навъртаме доста активно около food-корнера и баровете около Транс сцената и Главната такава. Абе, знаете си ни…

В началото на вечерта Главната сцена стартира със… саундчек на Kарандила и продължи с live пърформънс на последните. По наше скромно мнение група „Разходка по луната“ липсваше, а на нейно място чухме орк. Карандила. Както и да е…

Купонът продължи с вокално-инструментална формация Тъпани и Гайди (от с. София, както организаторите обявиха групата – б.а.), които освен тъпан/и и гайда/гайди имат и диджериду. Последните ни звучаха по-скоро като Bass n Гайди, което беше, всъщност, прекрасно. Към 23:00 ч. започнаха WakeЪп! Project – съвместен проект на „музикантите Костадин Генчев, Димитър Христов, Петър Миланов, Ради Данков, Петър Митов и вокалистките Ивелиха Христова и Юлия Гатерова. Всички те са артисти с дългогодишен опит, като имат и други съвместни проекти преплитащи народен фолклор и модерно звучене.“ По време на участието им, както и по-натам в програмата се появиха нестинари, завиха се хора и прочие… За жалост, поради не особено етно-музикалния ни вкус, предпочетохме Транс сцена. С особено добро впечатление там останахме от сет-овете на Niquiet, E-Clip (от братска Сърбия), Kundalini и… може би Shrooms (заради името – б.а. 🙂 ).

Третият ден на фестивала продължи с програма от Айляшката сцена – Nanera, Parapitek и други по-късно. Преди тях обаче, рано сутринта в неделя (незнайно дали към съботната или неделна програма) чухме народно пеене на живо, наблюдавахме хорА на преобладаващо „снощни“ (като нас – б.а.) фенове и прочие. Повече не знаем – легнахме си тогава…

фото: Цвета Недева
фото: Цвета Недева

По-късно в неделя последваха сутрешни ритуали с билки, кафе (ако има) и битови дейности по събиране на палатките и инвентара. И всичко това – под жаркото слънце на Родопа планина. Позагоряхме, нямаше как, но тъкмо сега ще сме подготвени и за моренцето. Та, след досадното събиране на багажериите, се заизкачвахме към Боровата гора и Айляшката сцена, на която през деня се изредиха Selecta Antoniy, пловдивският рапер и DJ HILLа (ex Kopie Krew) и други, които не дочакахме (Visitor Q, Daft Dub, dMono, Electric Pioneer – според програмата на фестивала).

По-късно намерихме едни чудесни приятелки, които освен че бяха готини, ни предложиха и транспорт до София. Благодарим ти Jah!

А сега следват…

Заключения и критики:

Времето беше добро, хората бяха готини, настроението беше на ниво и като цяло ни хареса – държим да отбележим! Но…

  1. Не е хубаво вече втора година (откакто имаме наблюдения) да се обявява, че ще има душове, а такива изобщо да няма. Организатори, спрете да ни лъжете! Или сложете душове или не пишете, че ще има, толкова е просто.
  2. Този фестивал ме кара да си взема тарамбука и да стана раста.“ Или – има и други стилове, не ги забравяйте…
  3. Липсваше 3-та алтернатива. Въпреки обявените 3 сцени, програмата бе така нагласена, че реално имахме една сцена следобед – Айляшката и 2 сцени вечерта – Главната и Транс сцената. В крайна сметка фестивалът премина за много хора в „ту към едната, ту към другата сцена“. А какво да правим, ако програмата и на двете не ни харесва?

Но… за пореден път, както и да е. Добре е, че има фестивали като този. Продължавайте да го правите. Поздрави и до нови срещи, ако Jah e рекъл…

 

Вижте също и: