WakeЪП! България 2016: Пробуждане. СЕГА!

WakeЪП! България 2016: Пробуждане. СЕГА!

И тази година чудото наречено WakeЪП се случи отново, а за първи път програмата беше дори и 4-дневна. Естествено, ние пропуснахме първия и последния фестивален ден, но пък се насладихме (баш как си трЕбе) на музикалната програма в най-купонджийските вечери – петък и събота, за които смятаме и да ви разкажем по-подробно. Та, да започваме, де…

Петък, 08/7:

Както всяко добро приключение и това стартира с пътуване. Стимулираме парти настроението си слушайки Grime, зациклили в трафика в посока Сф à Плвд: “I don’t know why man’s callin’ me family all of a sudden. Like hmm, my mum don’t know your mum. Stop telling man you’re my cousin…”. В колата сме Аз и екипа на DJambore.com, т.е. „фотограф“ Kalina Mazgalova, заедно с нашия прЕател и най-любезен шофьор – Johnny Awwesome. Половината от екипа на любимата ви медия сме малко разбити и недоспали, като никога, но нищо… „Професионализмът“ и желанието ни за парти са по-силни от умората. Толкова сме превъзбудени, че дори се успокояваме с бирички и други. По пътя случайно минаваме през Пловдив, вместо да го заобиколим, губим се по сфетофари и прочие, но в крайна сметка минаваме през с. Куклен и култовия му магазин на центъра (единствения, който знам – б.а.), вземаме туй-онуй, плюс лед и палим гуми нагоре. За паркингите и други организационни подробности няма да ви разправяме… Само ще ви кажем, че слушахме Sen I в далечината, тъкмо излязли от автомобила си, вървейки към бусчето, което трябваше да ни откара  на около 1-2 км надолу до входа на фестивала. Така и стана, но за жалост докато влизахме Sen I тъкмо приключи. Последва пауза, която, както винаги, никой не искаше… Както и да е, решихме да опънем палатки!

…Издигаме дома си на единственото, виждащо ни се спокойно и незаето в момента (в мрака) място – точно под Двете Тополи. После ще разберем, че сме сбъркали, но поне никой не ни премести (айляци, брат, евала, една любов за Пловдив и безплатни сексове в нощта за всички фенове от пловдив – б.а.). Докато забивахме колчетата си от главната сцена (сцена „WakeЪп!“) звучеше новия ултра як live проект BassYYokoto, чието сценично “сфете“ бе точно в момента! И въпреки, че това беше концерт No.1 на групата, заедно, поотделно и на зиг-заг имената на членовете присъстват в популярни и обичани групи като The Top StoppersStick Insect, SOUTHWICKFriddim Steppaz и други. А ако сте още по-любопитни и гладни за фактология – група BassYYokoto конкретно са: Yoko (The Top Stoppers и Stick Insect) – фронт (рап) вокал; Stefan Cekov (Friddim Steppaz) – барабани; Volen Milchev (SOUTHWICK и Friddim Steppaz) – бас, бек вокал и клавир; Yavor Koen (Friddim Steppaz) – клавири  и Trom Bobby (SOUTHWICK и Friddim Steppaz) – тромбон + още нещо, заместващ, всъщност, оригиналния барабанист на групата Denis Popstoev (Friddim Steppaz). Денисе, защо не дойде бе?!

Но както и да е… Ще добавим само още и че музикантите в BassYYokoto “обикновено си правят к’вото си искат, а в BassYYokoto съвсем си правят к’вото си искат,…..просто…’щото…така!!!“, което е твърде гениално за да не бъде пейснато тук!

Вечерта едва напредваше, а партито тепърва предстоеше с Ogi*23, които са толко‘ забавни, че чак ние сякаш още не бяхме готови (за тЕх – б.а.)… Оставихме младите фенки да се вифхрят пред Косьо, Ачо и Макси (тези иначе толкова щури парти натури – б.а.), докато ние си се социализирахме, оглеждайки района. „И апване – А! И пийене – А!… А ся заемай поза удобна за свиренье!“ Надумкахме се като невиждали храна крепостни селяни, поразляхме си туй онуй, между бирите… И по едно време к‘о да видим – на сцената Wosh MC & Feel!…

Уош само отбеляза, че кОпона си тече и пият от 3 дни, докато Feel-еца се опитваше да балансира с едно по-зряло за хип-хопа (и като пример към младите, може би ли – б.а.) поведение, докато си пийваше водичката и се усмихваше дяволито. В рапа е така, бъка от разнообразни образи…

Логично музикалната програма пордължи в по-рап нотки, като тук е мястото да отбележим, че на живо чухме и недостижимо болни ъндър класики на Wosh MC като „Прайш се на рапер“ (виж една супер дърта жива импровизация тук) и едно забързващо се парче с припев „Казано честно всичко ни (ми?) е наред, само в лицето съм малко блед…“ и продължава с „Не ми пука за теб, и твойте интереси, и тези песни, от които боли глава. На кой му пука, че имал си комплекси? Е, не, ти просто се оля-а-а!“, което помним от един стар албум на Wosh MC, но и което не можахме да намерим в нета. Беше мощно! Ако не вярвайте – кратка LQ видео справка ТУК.

Естествено, чухме и други бенгърии от хитовото рап дуо, но по важното за нЕкои рапери в тълпата бе, че щафетата бе поета от едно друго такова (рап дуо – б.а.) – група Лого5!

Пичовете, които може би вече не бива да изскачат все със култовия евъргрийн бенгър Петилетка // Petiletka пожелаха “сексове на всички в нощта“ докато технично изцепват тракове – недостижимо високи летви за половината БГ рап съсловие като „Аркада 2 // Arcada 2, „Контра“, „Казано Накратко“ и „Бира за закуска“ (част от дебютния албума „Под Налягане“ на Trasher-a от So Called Crew). За жалост, сякаш обаче, звука на инструментала се чуваше ле-е-еко тихо. Същото важеше и за първите тракове на гигантите X-ТЕАМ, които последваха след “Логопедите“. Тук е мястото да отбележим и че „селектора“ на музикалната плейлиста, която тече във времето между изпълнителите трябва просто да бъде безмилостно уволнен. Тъкмо бях взел да се нервя как и защо ни пускат ето точно това сега, примерно, доксто не бях невинно уведомен от замесени в организацията, че в паузата между артистите върви просто няк‘во дискче. Някво дискче, а? Евалата ве, колеги, ще стана диджей, звукар и саунд инжинер едновременно заради вас, не заради друго, честно ви казвам!

Както и да е, в следващия миг на сцената бяха “Константин, Васил и ПавелX-ТЕАМ – в опозиция на тривиалното, до последен стон, до последен дъх”! Или, една истинска “Заплаха за комерса! Още в началото STARTERAs уточни, че сега ще ни позанимават с малко ненужна сериозност. Но не беше прав, не беше ненужна… Чухме хитове като „Патриоти за България“, „Революция / Готови ли сте“ и най-накрая „Минус 2-ри етаж“ („Стертер“-а беше с тениска с емблема „-2“ by the way – б.а.). Спомняме си само, че Косьо, aka Killa K изцепи една доста въздействаща акапела, която накара всички да се замислят. Липсва ни Killa K на сцената, позагуби се някак в сериозното ежедневие напоследък, за което ни най-малко не го съдим (няма да му правим diss, споко – б.а.), но само да си споделим и излеем мъката. А сега – нататък…

В по-късни часове на вечерта съвсем очаквано се разнесе глас “готови ли сте за дръм енд бейс?!?“, а силата на звука и bpm-а се покачиха значително. На сцената изскочи MC HEMA, подкрепен от Emil Prize зад пулта докато фенките на DnB крещяха екзалтирано. Но не само те…

Интересното, освен безкрайните, но добре обиграни импровизации на MC НЕМА, беше и това, че освен от DJ-я, бийта беше засилен и от живите барабани на Danny Boy (който по думи на Emil Prize свири в “поне 10 банди“), което изстреля HYPE-a на тълпата направо в космоса. Още по-интересното е, че някъде по средата на сцената съвсем неочаквано (или пък тъкмо очаквано – б.а.) се качи SECTA. Ако изобщо не знаете кой е Secta от Варна, по-добре или тотално да спрете да ни/ми четете рап статийките, или пък да вземете да ги прегледате по-добре (например ТУК). Или, айде, да ви улесня – изгледайте/чуйте ТОВА и ТОВА видео, за да добиете най-обща представа за тоя талантлив БГ рап момък – „Сектицата“, aka „най-щурия фен“. Тук е мястото да отбележим, че и ние (аз – б.а.) имаме „мръсни фантази с Гери Никол, докато танцува денсхол в тоалетна на мол“, by the way…

Кво беше после, няма как да знаем. Решихме в крайна сметка да изкараме цялата вечер пред главната („WakeЪП!“) сцена и да скипнем втрансиращото техно, което се носеше от Trance сцената „Сфера“ в далечината. За сега… Ако вие обаче сте фенове именно на този стил (тези стилове) музика, чекнете напрао отделния ивент, който беше създаден за техно-транс-маняците: Trance stage at WakeЪп! България 2016 / WakeUp! Fest за да видите какво сте изтървали….

Изгрева ни застигна на едно хълмче с (леко затоплящ се) облак във ръка и интересна компания. Както и да е, трябваше и да се спи…

Събота, 08/7:

Будим се в палатката около 13:00 поради невъзможност да дишаме… Лошо ни е, чак мамата си е*е! Навън се чуват гласове. Отваряме зипа и кво да видим – лекция по „някакво бойно изкуство“, в което група участници по двойки „работят“ и се учат как да „блокирват“ определени атаки. Направи ми впечатление, че техниката „работи“ само ако подхождаш, или „влизаш“ – б.а., по правилния начин, а иначе – не. „Дано някой само да не се залъже и да си повярва и следващия път в клуба да не види откъде му е дошло“… „Защо ли тея хора не земат да научат нЕкой танц, а ми се занимават само с глупости“… и други подобни мисли се въртяха в изстрадалата ми глава в този миг. В крайна сметка, вместо да се изсмея безсрамно на глас реших тихичко да си взема шалтето и да намеря по-тихо и сенчесто място за отмора. Така и направих(ме)…

Какво беше следобеда, точно, не помним, само че си почивахме, угаждахме, почерпвахме на воля, но без да бързаме, както отива на едни истински естети и бохеми като нас.

С напредването на вечерта наближи и времето за купон. На WakeЪП! сцената се завихриха последователно Гайди и хоро (20:30), Кукери от с. Каравелово (20:45), Теодосий Спасов, Иван Шопов и Димитър Бодуров (21:00) и Нестинари от с. Българи (22:00) – истинска сензация за чужденците, гости на фестивала.

За нас обаче, бидейки „скапъни факъни рапъри“ програмата с по-фолклорни мотиви не представляваше чак такъв интерес, с риск да бъда анатемосани за отце-предатели и т.н. През това време просто си пиехме коктейла и наблюдавахме с доволно настроение, социализирайки се с артисти и прЕатели отстрани и чакайки за якия кик. Друго стана обаче, когато на сцената се качиха македонците Foltin. Не знаем със сигурност (може би „кикът“ тъкмо беше дошъл), но ни се стори, че Foltin просто си правеха с музиката каквото си искат – вземаха я, обръщаха я на 360® и ни я връщаха да и се чудим. Чупеха представите, с други думи. Ако сте любопитни, можете да прочетете повече за групата в Wikipedia: https://en.wikipedia.org/wiki/Foltin. Според инфото там Foltin (Macedonian: Фолтин) е една от най-важните Македонски банди, възникнала през 1995. Музиката им е трудно да бъде определена – звучи непридвидимо и предизвикателно – сюреалистично, страстно и осроумно. Във връзка с последното помним само, че по едно време вокалът Branislav Nikolov взе да ни говори на български, макар уж да се притеснявал, че българския му не бил много добър. Помним и че последния призна, че „вие Бугарите имате най-дОбро чувство за ритъм“, което е абсолютно така, или поне в моя случая (и все пак – зависи в кой ритъм – б.а.). Абе… мега си беше, а звукът лакатушеше между електро – акустик арт – поп фънки – денс и чиста поезия. Според Ненад Георгиевски (All About Jazz) „Foltin създава изтънчена и очарователна музика, която слива настроението на циганска улица с нощтната клубна джаз импровизация“. Самите Foltin пък описват себе си като ПСЕВДО-ЕМИГРАНТСКИ КАБАРЕТ, което всъщност е доста на място. Направи ни впечатление, още когато ги чухме за първи път на Капана Фест Пловдив по рано тази година, че Foltin имат страхотен афинитет към импровизация и че обичат да „изпсихаделясват“ по някое време, без значение какво точно свирят. Абе, струват си, поровете се повече за музиката им, или направо потърсете възможност да ги видите/чуете на живо. За повече инфо – профилите на групата в Bandcamp, Soundcloud , Twitter и YouTube.

След Foltin вайбът продължи с BAiLdSA, които принципно са от Солун, Гърция, но определят локацията си просто като Balkans, а стила си като Balkan-ΝΤέRTY Reggae-Gypsy-Punk-Fever. Ако се кефите на пост-пънк естетика, смесена с реге и балкански мотиви, това е вашата банда! С бради, дреадове и ленти в червено-жълто-зелено (цветовете на раста културата – б.а.) пичовете сцепиха от сцената, комбинирайки добре познати мотиви и настроения с по-балкански и наши си такива. Лично аз им се искефих много… И все пак фаворитите ми останаха Foltin (може би кикът ми просто беше понамалял преди участието на BAiLdSA, та затова – б.а.). Но това всъщност е хубавото в музиката – като храната е – различни вкусове за различни хора.

В по-късните часове партито на главната сцена продължи с DJ Dharba, а ние постепенно се преместихме към Транс сцената „Сфера“ където пускаха Shrooms (между 03:00 и 05:00) и Goa Angel (след 05:00). Сред ярки цветове (благодарение на два проектора), лазери и танцуващи тела с тъмни очила времето се просмука и неусетно се съмна. Ние, естествено, не бързахме да лягаме, бара в близост бе отворен, пича и мацката, работещи там – готини и гостоприемни, след слънцето задуха и ветрец, така че, голямата жега бе още далеч… Говорихме си с едни турски приятели на българо-турски, понеже не искахме да говорим на английски, споделихме по туй-онуй и по някое време – кой – накаде…

Неделя, 10/07:

Събудихме се без любимите ни очила! Който ми е откраднал очилата и се окайва за тази постъпка  все още има шанс да ми ги върне! Или пък съм ги загубил някъде из поляната. Един Господ знае, ама надали дори и той… Бидейки над материалните неща, не съжаляваме чак толкова за загубените и жизнено нужни в пека очила, нито за изхарчените пари (всички налични пари – б.а.). То е от копона, тука е така, нормално си е… J

След неприятни битовизми успяхме да съберем вещите и дома си, бяхме закарани до Пловдив, за да прекараме и една вечер там, защото ОБИЧАМЕ ТОЗИ ГРАД и поне няколко субекта в него! Починахме си, излязохме на по бира, завихме последното останало и си теглихме равносметката. А равносметката беше добра. Понеделник ни посрещтна с таксита, билети ЖП гари и влакове, както и с „любимото офис гнезденце“, от което не можем да се оттървем вече цяла седмица.

P.S.

Добре, че довечера отиваме към Sea Dance Festival 2016 J, очаквайте включване скоро и оттам!

P.S.P.S.

Благодарности на Yoko и Emil Prize за информацията, както и специално на Johnny Awwesome за транспорта!

Вижте също и: