Възходящата линия, доказана чрез Solar Easter Trinity 2017

Възходящата линия, доказана чрез Solar Easter Trinity 2017

Отново дойде и това време на годината, когато редом с подготовка за Великденските празници се настройваме и за своеобразния им техно еквивалент… за Solar Easter 2017.

Тази година ще ми е третият подред Solar Easter, а нито за миг не ми е минавало през акъла да го пропусна. Solar Easter Trinity 2017 е със силен line up. Редом до дълго чакания от мен Solomun, аз и хилядите посетители, щяхме да слушаме Dubfire, Pan-Pot, Joseph Capriati и Luciano.

Тъй като вече съм си научил урока, съм пред Inter Expo Center още около 00:00 часа. Опашката е съвсем малка и се сдобиваме с място из гардероба също значително бързо. След взимане на карта за консумация и запретване на ръкавите, сме готови за нова порция качествено техно.

До този момент подгряващите dj-и винаги са ми били някак сиви, но този път е различно. След силния сет на Lubo Ursiny, когато подгряваше и Dixon, определено очаквам да го чуя отново по време на Solar Easter Trinity 2017. Залата, която той открива е значително по-пълна от първата посетена (озвучавана от Philip Chernikov), а и музиката е по-интригуваща. Тук очакваме и любимеца на българската публика Dubfire. Lubo пуска приятна музика, която сякаш не отговаря на очакванията ми, но все пак… цялата нощ е пред нас. Постепенно хората се събират и скоро няма да може да се движим свободно. От това, което чух предварително не само всеки познат техно фен ще е тук, а и доста хора, които отдавна не са посещавали подобни събития. Докато се разхождам, разбирам че още познати са на такова парти за пръв път.

Докато се видим с всички пристигнали приятелчета, времето на Dubfire настъпва. Усещам как преди първия дроп напрежението расте у всички. Точно, когато вече всички сме натегнати като пружинки, Dubfire удря! След първата бас вълна изригването е мощно и ръцете вече са в небето. Прави ми впечатление, че залата е светла. Честно казано, не съм бил на по-светло парти, но бях чул, че са приложили същия подход и на едно парти в киноцентъра. Иначе, след като огромните екрани се включат, залата придобива изключително приятно оцветяване. Страхотни снимки ще станат. Из сета на Dubfire ми прави добро впечатление Fratello от Joseph Capriati (Dubfire Remix). След като първоначалният хайп преминава, сетът му сякаш става твърде монотонен за моя вкус и тази всевишна негова роля у мен отслабна. Към 2:30 ч. вече сме в зала 5 и оставаме много приятно изненадани.

Досега не бях слушал дори и онлайн сет на Luciano, но той бързо заличава лекото разочарование от 2 зала. В един момент поглеждам дясната си ръка – часът е вече 3:20, а Luciano направо пръска положението. Дори не съм интоксикиран, а скоро толкова не съм се забавлявал. Не знам tech house ли е това, който той пуска, но е жестоко. Огромен плюс към сета си Luciano предава през смайващото за мен миксиране. Сякаш по времето на всеки един билд ъп пуска дроп от друга песен за няколко секунди и след това връща започването. Този дроп винаги е по-тихичък и слаб и когато удари истинският, става пълна дивотия. Крещя на Ников колко силни бяха 2-3 трака. С цялата компания сме на мнение, че е страшно добър DJ. Тук визуализацията е решена в по-пикселизиран стил, който ми пасва перфектно.

Точно удря 3:30 ч. и аз усещам промяна в тягата. Досегашният танцувален, техничен звук, примесен с вокали и често латино звучене, е заменен от по-тежки вариации. Luciano е жесток, но тъй като наближава краят на сета на Dubfire, решаваме да видим той до къде я е докарал. Българският любимец пуска яко, тежичко, но ние бързо се върнахме към по-игривата музика на Luciano…. и отново не сгрешихме.

Когато проверяваме другата зала, Dubfire е свършил… Първия път, когато гледах Pan-Pot ми харесаха, но дори и когато днес ги поставям в контраст със сегашната ми техно култура, определено са класа. Не са толкова зациклили за моя вкус, както за добро или лошо, ми влезна Dubfire. Pan-Pot са друга бира, определено. В техния сет чувам трак, който вече втори ден не мога да спра да слушам – Brian’s Proper Dun One от Alan Fitzpatrick.

Пускат и доста други много здрави парчета, но не успях да открия имената им. Доста танци се хвърлят по време на техния сет. Дарявах всичката си силичка на фона на тяхното звучене. Басът води бързите движения на краката ми и е основната дърпаща сила в страхотното музикално преживяване, което предложиха.

След като половината от компанията ми си тръгнаха, започвам да бъда по-нащрек с времето, тъй като скоро Solomun щеше да започне да взривява в другата зала. Solomun определено ми е по-бавен от Luciano. В неговата поредица от яки парчета Shazam успя да открие само world 4 от Shinichi Atobe. Когато часовникът ми отброява около 5:30, Solomun продължава да пуска яки, танцувални парчета. Озовавам се на предна позиция, където музиката просто ме повлича и не ме пуска дълго време.

Сега, когато пиша този текст не мога да отразя много отделни моменти от сета му… замислям се, дали успях да го оценя напълно? Дали защото ми бе вече късно, дали съм бил вече почерпен или заради натрупаната умора, но може би не успях да избухна, както се навивах предварително. Все пак си танцувах в тон с неговите движения и останах доволен, но при него не усетих магията, която ме влечеше по времето на сета на Luciano примерно. Може би той открадна вечерта по мой вкус.

Имах желание да чуя и Joseph Capriati, но след 6:30 ч. вече бях изгубил енергия и желание за повече танци, и тъй като вече го бях слушал, реших да напусна бойното поле. А от клиповете, които гледах неговият сет е превърнал Inter Expo Center в същинско бойно поле. Хората, които го бяха дочакали са избухнали заради продукцията му, но тъй като аз самият останах достатъчно доволен от вечерта, им се радвам благородно и не съжалявам за изпуснатото.

Дори и сега, два дни по-късно, когато се замисля за тазгодишния Solar Easter, ме окрилява усмивка. Както споменах в началото, това е третият ми подред Solar Easter и усещам една приятна положителна градация. Миналогидишният бе супер силен, а тази година сякаш се почувствах още по-добре. Сега споменът е още по-положителен, защото доброто настроение не ме напусна през цялата нощ. Усещах се жив, защото поемах тази модерна музикална и визуална феерия с пълни шепи. Заради това чувство чакам още от сега следващото подобно голямо събитие. Дано от Yalta да продължат градацията, та феновете им винаги да остават доволни, макар лошото впечатление от високите цени на водата. Все пак… кеф цена нема, а промоутърите в България, които осигуряват такава мащабност за българските техно фенове са малко.

 

П.С. Благодарим на Габриела за снимката

Вижте също и: