Втора Амстердамска вълна с Conjure

Втора Амстердамска вълна с Conjure

Не присъствах на първото Conjure парти, но след добрите отзиви от него, предстоящото Conjure vol.2 с Egbert LIVE, Keith Carnal, Dubspeeka, Balthazar & JackRock, Marico, Zett Feral, Jayzo и Choizz определено предизвиква интерес у мен.

снимки и текст: Анастас Чобанов

Предварително чух само сета на Egbert от Loveland Festival, който и двата пъти ми започваше странно, но след десетата минута влизаше много танцувално. Очевидно ми трябва известно време, за да се настроя на стила му, който обаче сякаш е по-бърз от познатото нам техно и ме ентусиазира. В моменти дори, когато го слушам в нас го усещам леко трипи. Това явно е обявения „Amsterdam Rave style„, който се различаваше от Немското техно, на което бях присъствал няколко пъти до сега. Все още се уча на техно култура, така че определено ме очакваше вечер пълна с неизвестни и около 22:00 вече усещах едно готино гъделичкане в корема.

Пристигнах що годе на време и успях на хвана резидентите на Conjure Marico & Zett Feral, които ми звучаха много добре. Не усетих никаква „интро” нотка в сета им, което ми подсказа, че не съм подранил. Още при влизането ми, в ДНК си има достатъчна бройка танцуващи личица, а пространството пред пулта все още е рехавичко, което ми позволява да излезе на пол позишън. Dubspeeka, един суров на пръв поглед мъж, сякаш продължава танцувална линия на българите. Бърза музичка, благодатна за енергични танци. Dubspeeka очевидно усеща тълпата, тъй като всички крещят и дигат ръце още преди 02:00. Чухме tank slapper remix от jak, а това за съжаление е единствената песен, която шазама ми позволява да открия за цялата вечер.

Когато Egbert започва лайв сета си усещам разлика в стила. Публиката полудява! Темпото стана по-бързо, а всички приветстваха този факт. Egbert van der Gugten вкара стила, който очаквах. Явно това е така нареченото амстердамско техно. ДНК пространството вече е сравнително пълно и всички вибрират в зададения ритъм. Чак сега чух няколко познати мотива, които приемам като по-близки до предпочитанията ми. Траковете се сменят бързо, а тъпият шазам все още не може да загрее кои са песните, които искам да ви споделя. Виждам най-различни компании, та явно това техно звучене приобщава най-разнообразни хора. Egbert нажежи обстановката, а така следващият изпълнител (Keith Carnal) бе просто задължен да продължи музикалната нотка. Той не изневери на очакванията.

Музиката, която Keith Carnal пуска ми допадна най-много. Усетих я идея по-тежка, по-дълбоко проникваща, като вече ми е трудно да определя дали това е underground или не. Макар да съм изморен, мелодията е супер танцувална и малко или много ме носи по вълните си. Хората се забавляват, усмихват се и всичко из парти зоната е 6 точки. Доколкото разбрах от доста хора – това е предпочитаното техно звучене, което се противопоставя на по-комерсиалното такова. Изведнъж се оказвам лаик по темата, но никой не се е родил научен.

Сега е моментът да отбележа, че организаторите се бяха справили успешно с осветлението и разнообразието от светлинни конфигурации беше приятна за окото. Осветлението определено бе благодатно за снимки, макар останалия пълен мрак.

А хората, помещаващи се в backstage зоната, тук ми се сториха доста по-позитив от същото пространство на една друга техно организация.

Часът е вече 06:00… Balthazar и Jackrock изобщо не се шегуват. Никога до сега не ги бях слушал на живо, а музиката им е направо в десятката. Затова явно са толкова идеализирани в очите на българските техно любители. Публиката изобщо не си помисля за почивка. Темпото е много бързо, а редките билдове са посрещат с вдигнати ръце. Все още има стабилно рейвърско покритие, макар и в по-малко количество. Доста рейвъри вече са си тръгнали, а това ми дава възможност да застана на заден план точно фронтално пред сцената. Именно сега в един момент озвучаването ми се стори малко издишащо и ме удари в ушите. Цяла нощ обикалях около сцената и не бях дочул подобно нещо, но сега ми направи впечатление, може би заради поизпразващата се зала.

Партито по никакъв начин не подсказва за край, но аз съм вече тотално изцеден и поемам по своя си път.

Conjure vol.2 бе интересно преживяване със здрава музика, която обаче май не е моята. Обявеният Амстердамски рейв с продължителност от 12 часа определено се получи, но този маратон се оказа непосилен за мен. Хората, които се откриват в това звучене, според мен си прекараха страхотно – поне така изглеждаха и звучаха през цялата вечер… А всъщност това е най-важното!

Вижте също и: