Свободната Вола

Vola Open Air 2015

Свободната Вола

Здравей, пиша ти, за да те подразня приятелски. Яд ме, че не дойде, много ме е яд!…

Както и да е – пристигнахме Vola Open Air 2015 към десет вечерта. Ядохме хляб с домати и сирене на колата – класика! Влязохме на фестивала, преминахме покрай малка шатра, от която бичеше дръм енд бейс, а един пич блъскаше по барабаните на живо. Sketches забиваха на скромна сцена с огромна публика.

Стигнахме до мейн стейджа, където вече свиреха Rebelites. Те ни въведоха в приказката!

Някой ни подшушна, че под „големия кръст“ имало едно време една сцена. Качихме се и се убедихме, че още си е там. Заварихме млади момчета и момичета, които избухват на техно. Спогледахме се – уникално място за фестивал!

Върнахме се на мейн стейджа. Започна Amy Becker. Тя ни пръсна тиквите. Едни бейслайнове, едни гериджи – чак към кудуро. Сега да не решиш, че това са врачански племена?!? Просто, мацката смесваше много трескаво, много от любимите ми стилове. Меткахме се по тревата като гумени топчета.

Djobry Vola Open Air 2015След Amy Becker, Dj Zee продължи „церемонията“. С Djobry и краката си подскачахме до 6 сутринта. Няколко часа по-късно разбрах защо сме опънали палатките си до купчина конски изпражнения. Четири коня си развяваха… конете насред фестивала. Нахални, пълни с мухи, но величествени по свой конски начин. Отидохме да възвърнем живителните си сили на шатрата на нашите много добри приятели от Karavan Kitchen. Най-доброто хапване ни бяха сготвили. Хем здравословно, хем вкусно, което си е чиста рядкост в тия „еко времена“. Смятай, че конете веднага ги надушиха и почти им изпасоха кухнята. Да не говорим, че и бира им се пиеше.

В суматохата, Djobry опита да се съвземе, но вместо да проследим трудния процес, се поразходихме до Враца. После се върнахме с още приятели и кацнахме на сцената с Кръста, където вече звучеше джънгъл и дръм ен бейс от едно от най-обещаващите нови имена в стила – Goldrum.

А-a-а, за малко да забравя – спуснах се по алпийски тролей, за първи път в живота си! Той се простираше от един височък бор до сами земята. Много добро!

После насам-натам – пак Karavan Kitchen и изведнъж партито започна. Djobry ни подгря, както подобава на млада изгряваща супер звезда. Явно се беше съвзел напълно. Съвременната електронна сцена по света и у нас да му мисли! После Bedlam Club ни разтуптяха сърцата с джази дръм енд бейс бийтове и епични хармонии, както само те си могат. Трябва да ги чуеш, ако не си!

nasekomix Vola OPen AIr 2015След тях, на сцената кацнаха извънземните Nasekomix. Осъществихме контакт! Да, осъществихме контакт! Изключителен звук, вълни, вибрации – транс!

Като казах изключителен звук, да не забравяме, да похвалим Андрей Андреев (Mengeme) и целия озвучителен екип. Страхотна работа, ти казвам!

Малко се поразходихме – и открихме едни рампи, от които скачат делтапланеристи. Не скочихме, но гледката ни изстреля в небето, което беше осеяно със звезди. Ех, че хубав фестивал, ех че… и тогава се чу тътен – не беше гръм, то беше бас.

Marcus Intalex ни накара да се върнем на главната сцена, за да загубим главите си отново. Той пускаше oт нов UKF до дръм ен бейс от нестихващата ни младост. Но някак премерено, разбираш ли?

Vola Open Air 2015На сутринта конете намериха главите ни и ги доставиха до палатката. В замяна се наложи да жертваме остатъка от сиренето и доматите. Голямо животно е конят! И така, проследихме процеса по съвземане на Djobry, a той проследи нашия. След като изтрезняха от смях, всички си тръгнаха. Само аз останах…

Такива ми ти щуротии, беше направо чудесно. Единствено ми беше тъпо, че теб те няма. Е, нищо – ела догодина. До тогава да подгряваш с хубава музика.

Твоя,

Vola

Вижте също и: