Разпявания, разтанцувания и размисли за Vocal Fest 2013

Maia Vidal

Разпявания, разтанцувания и размисли за Vocal Fest 2013

По нишката от началото до края на конеца на един „вокален“ фестивал, приличащ на флашмоб. Vocal Fest 2013 отличителни белези.

София пращи от събития, та се пука. Разнежени люде се чудят кое от няколкото мероприятия за вечерта да „изиграят“. Глобализираща тема за избора и за приоритетите се впиват в ежедневието, дори когато трябва да се забавляваш. Изборът е по-лесен, ако няколко от тематиките, които не би пропуснал са сглобени в общ наниз от събития, които са различни, а за това и интересни. Този месец на помощ за събраните предпочитания дойде и си замина Vocal Fest 2013. Естественият подбор ме насочи към Maia Vidal заедно с Миленита & Funky Miracle, Curtiz Melody & Global Vision Circle, Милица Гладнишка и Михаил Йосифов Секстет, Mor Karbasi, Balkan Khans ft. SkilleR. И други извън изброените концерти се случиха и то извън столицата, за да идентифицират различността на Vocal Fest 2013.

София, Правец, Пловдив и Благоевград

И докато столицата пращи от събития, все пак някой се е сетил, че „Мистерията на женския глас“ на Ева Квартет може да кънти силно и в Пловидв; Павел Терзийкси и SkilleR с проекта си VoxBox могат да забийтбоксуват в Underground-a в Благоевград, а Mor Karbasi от София директно да се раздаде и в Правец. Колкото повече изпълнители овладяват не само столицата, но и цялата страна, толкова повече фенове ще се впускат в гласовити пътешествия.:)

Флашмоб vs. аплодисменти

„Различността“ на феста от по-масови и шумотевични събития през лятото на морето, а през останалото време в София, се усещаше и в реакциите на публиката. Без ексцесии и по-спокойни от обикновено, присъстващите оценяваха и усещаха силата на смесицата между цигански ритми и бийтбокс, хипстерски поп с фънки джангър и сока звучене с дръм енд бейс.

Непринудеността на обстановката и странната спойка между публика и изпълнител (в повечето събития от Vocal Fest 2013) превърна случващото се в своеобразен флашмоб. Артистите забиват на сцената и ти се струва, че около теб няма публика. Изглежда ти, причува ти се, че присъстващите все едно са се наговорили с музикантите и вървят по тяхната нишка…За да може представата за изненада да изчезне и всички да изпълним замисленото отпреди. Най-ярък пример за флашмобното усещане даде присъствието на Maia Vidal в столичния Mixatape 5. Kой видял, видял… Личеше, че участващите във флашмоба по време на извънземното изпълнение на It’s Quite Alright се чувстваха наистина добре… Дори когато бяха сами, без аплодисменти и публика. Търсен или п(р)осветен ефект? И в двата случая ще се запомни.

Мазе или палатка?

Отличителното ми впечатление се вдъхнови и от съпоставката между изпълнението на Balkan Khans ft. SkilleR в циганската палатка по време на Sziget-a и забиването им като закриваща група на Vocal Fest 2013. Разни хора, разни сборища, разни интереси. Венци, Кольо, Ники и Сашо показаха, че могат да забийтват и затъпанят яростно, както в палатка, така и в мазе. Духовитостта на всяко място си носи различното. Докато на унгарска земя експериментът им се възприе като нечувано и неочаквано избухване, последвано от силни вопли, танци и стенания, то в мазето хората изглеждаха някак по-подготвени за случващото се. Подготвени, за да оценят професионализма на Balkan Khans, присъстващите придадоха уютно усещане за закриването на Vocal Fest 2013.

Така се изнизаха двете седмици, през които посвещавах вечерите си на Vocal Fest 2013. Остава с впереното предусещане за приятното случване на нещата и удовлетворението от правилния избор, независимо дали участваш или гледаш отстрани флашмоба. Нека нещата си се случват така – вокално.

[flickr_set id=“72157638010224746″]

 

 

Вижте също и: