Веселата вселена на Веселин или как да се веселим като един народ?

Веселата вселена на Веселин или как да се веселим като един народ?

Люба си го беше наумила отдавна. А тя като си науми нещо…

Аз, разбира се, не обърнах особено внимание, макар че ми мина през ума, че би било вълнуващо изживяване. Няма да повярвате какво огромно учудване ми костваше, когато Кристин Кристин Крис ми постна два билета за Веселин. Първо помислих, че Люба има някакъв пръст, а после реших, че е фейсбук шега. Но не, оказа се, че KristinX2Kris (както се изписва вярно) наистина има два билета за концерта. Единият евентуално беше обещан на Ева, но тя нямаше на кой да остави Миа. В крайна сметка Ева се отказа и билетите останаха за мен и Ива. Все пак беше Андреев ден, а аз съм Андрей.

Ta Люба, в последна сметка, беше намерила два билета – за нея и за колежката й Кремена. Всичко беше ясно – отиваме на Веселин!

ves2

Отидохме с трамвай и малко закъсняхме. Т.е. влязохме без да чакаме и секунда, за да се удивим на гледка от научната фантастика в реалната атмосфера. 15 000 възрастни фена, между които и доста млади. Всички седят на едно място, не създават напрежение, гледат към сцената и слушат! Нечувано!

Тъй като бяхме объркали сектора си, ни се наложи да седим на стълбите известно време. Постъпка – бунтарска за естеството на събитието. Тъй като зад нас с Ива на стълбите нямаше други, си позволихме да се изправим и да изпуснем по някой и друг възглас. Това ни навлече предимно безразлични погледи на радостни и концентрирани хора, които се интересуват единствено и само от Веселин Маринов (като изключим младия консервативен внук до нас, който се възмути от висотата на недостатъчния си опит). Колко лесно се пънкарее на концерт на Веско Маринов, си помислих… но веднага се усетих, че това е една излишна мисъл. 15 000 души седнали около нас, просто слушат, напълно погълнати. И аз реших да съм напълно погълнат, тогава, да видят те!!!

Освен професионалната организация, прекрасната (съжалявам за думата, но) модерна сценография, кристалният звук и най-пълната зала Арена Армеец на света, осъзнах че Веско Маринов пее феноменално и наистина концерта ми харесва много.

Дори по едно време изпотихме очи в захлас. Казвам го, за да се придържаме към Веско Маринов хумора, но си беше факт. Това че сътворихме (в частност Ива) лафове като „Веско влага, влага“ въобще не ми попречи да остана истински – съответно, поразен от събитието. Оценявайки, че това вероятно е най-грандиозното парти за годината от народна гледна точка. В пъти по-велико от рождения ден на Метрополис, което беше досегашният номер едно в личната ми класация. Ето как не се шегувам: Метрополис е организация, която развива културата, безспорно. Техното в България цъфти благодарение на тях. Но повечето музикални кръгове са напълно затворени в себе си, както знаем. Нашите връстници организират събития, които са социално значими за личните и много малка част от фейсбук приятелите им. Кои музиканти наистина творят, за да достигат до народа? Може би само Криско. Но защо съвременният поп не може да си позволи лукса да напише читав текст, да не говорим за обществено или чисто човешки значим. Кой прави нещо за възрастните хора в България – най-нуждаещите се – нашите Изгубени в прехода родители, баби и дядовци? В цялото това безумие от фейсбук постове за Слави, Президенти и Селянии, в цялата тази дигитална липса на гражданско общество, трябва да има малко човещина вместо цялото това перчене, нали? Да, изпотих очи… концертът беше жесток – точка!

ves

Но понеже продължавам да пиша, още по сълзливото е, че Веско си почиваше и приемаше кошници през няколко песни. Фамозно изживяване! ВиК Благоевград, всички хора от Полски Тръмбеш, министри, бизнесмени – осеяха огромната сцена с кошници и кошници цветя. А Веско каза задъхан (и да много потен): Вижте колко грандиозно събитие, а аз се чувствам все едно сте ми на гости вкъщи или аз съм на гости у вас.

Това определено ми направи впечатление. Дали заради енергията на всички тези щастливи баби наоколо или заради усещането на сплотеност – енергията беше, спокойна, домашна и уютна, въпреки тази огромна масовка. Лудницата!

След ексайтмънта, който премина през мен като морска вълна, ми се доходи до тоалетна, явно нещо трябваше да изтече. Нямаше бира и по-добре. Взехме си сладка царевица. Понеже Люба и колежката й Кремена бяха в друг сектор, бяхме се открили измежду целия мравуняк и си махахме, махахме. А накрая се сетихме, че можем да отидем при тях. Хитро, но не! Те бяха във вип ложи, до които стигат само определени асансьори, което донякъде е разбираемо предвид факта, че у випа е единственото място, където се продава алкохол и то на народни цени. Както и да е – почти ги уцелихме – излязохме 10 места по-надолу и макар и през преграда избухнахме страшно на „Вдигай тост, вдигай два“, макар че единственият човек, който реално беше жулил във випа беше Люба (Люба Випа). След този кик решихме пак да пробваме да се доберем до меката на гуляя, но се озовахме – един етаж над нашите приятели – това изживяване ми напомни за полуетажа в „Да бъдеш Джон Малкович“. Това, разбира се, нямаше особено значение към момента, защото идваше краят на концерта. Жени се въртяха в обръчи, римски свещи пръскаха искрите на любовта и така нататък. Химнът на всяка среща между Веселин Маринов и почитателите му: „За теб България“ започна. В момента, в който Веско запя този символ на любовта към родината, във всички хиляди сектори на залата настъпи раздвижване. Стотици баби и внуци се отправиха към изхода. Не за да има някакво противоречие с главната теза на статията, че Веско Маринов е обединител на народа. Просто тези хиляди хора, дошли от някъде, трябваше да се приберат – с тролеи, с автобуси – някъде в София и по цяла България.  И ние грабнахме вълната и се завтекохме в асансьора. Там се натъпкахме колкото можахме с другите фенове и всички заслужено се почувствахме „мариновани“. После излязохме навън и дишахме. Сега си поемете въздух и вие, защото бая ще трябва да се изпотим, за да направим нещо за тоя разпадащ се, разпокъсан и не на последно място беден народ.

Люба отново успя! 🙂

снимки: FB Veselin Marinov

Вижте също и: