Предният пост на всички НАС. Новите хоризонти в българските Звук и Рима. Поглед върху албума „Удар“.

Предният пост на всички НАС. Новите хоризонти в българските Звук и Рима. Поглед върху албума „Удар“.

Уморен съм. Дойде време и успях да се изморя. Бурята мина най-накрая. С присъщото за стихията затишие, тая липса насища. Дълго ми шареха краката по тротоарите и булевардите нагоре-надолу, хоризонтът се кривеше и притискаше в различни покриви и калдъръми из града. Все така гледах жълтото и не успявах да го видя. Започнах да се тътря, да ставам бавен, тежък, спокоен. Жълтото започна да се избистря.

Албумът звучи. Песен след песен, по няколко пъти наведнъж (чуй УДАР тук). После малко пауза. Други приятни БГ рап нещица от напоследък, малко джазе, малко тихо, малко кафе и после пак. От първите пъти насам мина едно известно време. Получихме го албума няколко дена преди представянето. Това беше повече от щедро и добре дошло, особено за недиарбекирската незаточена отдалеченост от български език и словотворчество.

Хубаво е, че хората наоколо са неебателни, а и пооткáчени малко, та някои неща минават. Шум, викове, крещенета, висока музика. Добре е, че думата Кьорви не им говори нищо. Все още. По тоя начин със сигурност са били спестени сцени с ордени на реда, местен клон на „Нощен труд“ и други разкрития. Аз тогава бях уморен пак и спях, но в просъницата го мярвах и не спирах да му се чудя. Седи, плюе и се пени нещо, ръкомаха, крещи за отмъщение, за отнет Ренесанс, за кьорви, не спира. Издути слепоочия, вени стърчат, какво толкова се е втрещил, какво вижда, с тия мътни с кръв от напъване очи? И вече смърди. Не е мърдáл оттука вече не знам колко време. Крака, коч, кочина, мани. Като си почина, ще отида да го видя какво прави, белким кротне малко.

Не знам дали е било зъл експеримент, ама от октомври насам доброволно се самоподлагам на облъчване със свръхинтензивни рими. Ама пак, недотренирал съм си, като френски командос, изглежда, щото ме удари. Чак свитки ми излезнаха, а по-доброжелателните от непознатите хора наоколо ми казваха тактично с кашлица „Чшшш, момче, кхъм-кхъм,таковата…“.

jluchnew3Сега е спокойно, защото вече няма нужда да се крещи. Сега може само да се повиква от време на време, ей така, за бодрост. Факел ли? Не факел, ми то клада, бе, брат ми. Нищо, че съм далеч, имам уши и очи, където ми потрябват. Повече от половината паяци в „Четири стаи“ работят за мене. А те, освен че четат книги и плетат мрежи, гледат и слушат. Бийтът на Гената тънко кара щастливо уловените изпарени капки уиски, смесени с девича пот (езрично!), тънко да вибрира на ритъма и да праща съобщения през звукови вълни, по тъканта на паяжината, после през най-тънките косъмчета по крачетата на паяците, нагоре и навътре, докато съобщението бъде прието, преработено и препратено, накъдето трябва… За да не спира да расте мрежата…

Краката се носят спокойно по разните улици и бордюри. Странна работа. Не съм плакал, даже не ми е тъжно, пък все едно съм се изревал като магаре. Като от излята мъка или печал от загуба, копнеж по недостижимото, недостигнатото, невъобразеното и невъобразимото. Тук на това му викат saudade. Умората се уталожва и най-накрая изплува едно състояние на ежедневен покой, вторник е, трябва да работиме все пак. Това остава. Да си говориме и да работиме. Като гледах снимките и отзвуците от партито, си викам „Зáеби, най-накрая!“. Имаше един некъс период от време, през който не виждах битие отвъд Простотията, Невежеството и чалгата. И после дойде един от първите удари, октомври 2014, та досега гледам да душа, колкото мога и да гледам какво се случва и какво тече в пространството. Всъщност октомври 2014 е начало само за мен, това са си били процеси, които са текли през всичкото време, разбира се. Не съм вярвал, че ние като хора можем да дадем продължение, наследственост, потомственост, континуитет, деба, не исках да я ползвам тая дума, ама е точна. Да, всичко това. Бях загубил вяра, че като българи сме способни на това. Но сега вече има не просто ние, а НАС. Устойчиво и растящо. От корена до короната. „Удар“ удари много и удари тежко. Сто процента това е само първият от много. Като минимум очаквам от Гената и Жлъч един удар с крак, като за начало. Събота вечер в центъра на София е имало ухание борово, събрало наоколо всичката младост, дружба, надежда и останалите. Екстра, чипове, ще стане, ще видите. Щом има НАС, ще стане. Нека сега, като за последно, да се разберем да изгледаме заедно отново „The Prestige” с Крисчън Бейл, Хю Джакман, Скарлет Йохансон и Майкъл Кейн. Нека се вгледаме малко по-внимателно във фигурата на стария китаец и после да се поразходим по тротоарите на града, кой където и да се намира. Наздраве!

[media link=https://www.youtube.com/watch?v=CLM13USFQVg]

Вижте също и: