Трите хикса не може да се качи на малките пръсти на Superhiks!

Трите хикса не може да се качи на малките пръсти на Superhiks!

Зслушай се за тътен от Терминал-а!Тури кръстче на вечерта и я прекарай със Superhiks! Няма как да не е супер!

И тази вечер е изтрещяла, прекрасна и цветна… Улиците на София още не вкоченяват, а празни нощи откъм партита не остават. И този четвъртък се разкрачвам набързо и нашироко от НДК до Терминал 1, за да се превключа от откриването на So Independent Festival към концерта на Superhiksенергизирани македонци, които са разцепвали фестивално и по време на Wrong Fest – a 2014 и като част от тазгодишния Kavatsi Beach Fest

Закъснял съм за подгрявката от Таралежков и компания (очевидно), но не и за Superhiks! Приплъзвам се към бара, а след секунди и към сцената, за да може Petar Mladenovski да преосмисли съществуването ми. Слушам, поклащам се в усмивка. С тези хиксове зачерквам всякаква драма и дивотия и не правя същото само аз – всички хорица около мен действат, та даже от време на време подхващат пого – не със злоба, някак с любов и лек патос на спокойно съглашенство. Вече сме заедно и сме навлезли в тайно студио Х, където саксофонистът от Superhiks ни танцува латино и степ, докато Petar хвали класическите фолклорни ритми…

Superhiks завъртяха със своето си – Раде, Африка, Маймуни, Оптими-ска, На лута рана, Едно лето и още едно, и още едно, и още… Нямаше да сложат край на енергичната вечеринка, а аз на гаврътнатите чаши. Изненади приятни ни случиха с импровизации на Motorhead и Ace of Spades (за всички фенове) и дори на Светльо & The Legends с Боли ме гъза.

И така със скок, под скок се озовах пак вкъщи, зареден и поразен от силата на Superhiks – овете най-вече в заканата Кој не игра, нека стане и нека си оди! и в култовото:

Секој, секој е секому храна
во оваа мала савана.
Секој, секој е секому храна.
Бебе јоооу, а бебе јоооу

Вижте също и: