Трите хикса не може да се качи на малките пръсти на Superhiks!

superhiks

Трите хикса не може да се качи на малките пръсти на Superhiks!

Заслушай се за тътен от Терминал-а!Тури кръстче на вечерта и я прекарай със Superhiks! Няма как да не е супер!

И тази вечер е изтрещяла, прекрасна и цветна… Улиците на София още не вкоченяват, а празни нощи откъм партита не остават. И този четвъртък се разкрачвам набързо и нашироко от НДК до Терминал 1, за да се превключа от откриването на So Independent Festival към концерта на Superhiksенергизирани македонци, които са разцепвали фестивално и по време на Wrong Fest – a 2014 и като част от тазгодишния Kavatsi Beach Fest

Закъснял съм за подгрявката от Таралежков и компания (очевидно), но не и за Superhiks! Приплъзвам се към бара, а след секунди и към сцената, за да може Petar Mladenovski да преосмисли съществуването ми. Слушам, поклащам се в усмивка. С тези хиксове зачерквам всякаква драма и дивотия и не правя същото само аз – всички хорица около мен действат, та даже от време на време подхващат пого – не със злоба, някак с любов и лек патос на спокойно съглашенство. Вече сме заедно и сме навлезли в тайно студио Х, където саксофонистът от Superhiks ни танцува латино и степ, докато Petar хвали класическите фолклорни ритми…

Superhiks завъртяха със своето си – Раде, Африка, Маймуни, Оптими-ска, На лута рана, Едно лето и още едно, и още едно, и още… Нямаше да сложат край на енергичната вечеринка, а аз на гаврътнатите чаши. Изненади приятни ни случиха с импровизации на Motorhead и Ace of Spades (за всички фенове) и дори на Светльо & The Legends с Боли ме гъза.

И така със скок, под скок се озовах пак вкъщи, зареден и поразен от силата на Superhiks – овете най-вече в заканата Кој не игра, нека стане и нека си оди! и в култовото:

Секој, секој е секому храна
во оваа мала савана.
Секој, секој е секому храна.
Бебе јоооу, а бебе јоооу