Tricky Lights

Трики НДК

Tricky Lights

Луд на шарено се радва. Луд умора няма. Луд свири, луд играе, който гледа, ум няма. Луди светлини, очаквана пълна лудница и незадоволени искания подскачаха в такт с трипа на Tricky в зала 3 на НДК. Лудите нямат очаквания, лудите ги търсят.

И ако преди месец порицавах околните дружки-стружки с „ти си луд, за да не отидеш на концерта на Tricky и Hidden Orchestra”, то след злополуката с Hidden и самотния (ама не чак толкова) лайв на Tricky, размислих – луди са тези романтици, които имат очаквания, че Tricky и времето са замръзнали през последните 10 години. То и ние не сме. Дотолкова сме пораснали и гледаме от високо, че крещим социално TRICKY – ОСТАВКА. Не, че е лошо (даже е оригинално!), ама на „оставка“, можем да махнем „к“-то…

Денят преди концерта на Tricky в НДК разби мерака да слушаме и Hidden Orchestra. Кофти причина – тежка катастрофа на групата в Сърбия. Кофти, много кофти. Дано всичко е ОК с бандата, а пък дори само лайв на Tricky не си е за изпускане.

Луд на шарено се радва.

Francesca BelmonteНа следващия ден някак от рано и мимолетно се плъзнаха някакви хора, повечето познати физиономии, по ескалаторите и тежките асансьори на НДК. Лека, приятна атмосфера на очакване. Francesca Belmonte вече пръска приглушено трип звучене, а около нея се поклаща в познат гърч любимото влечуго – Tricky.

You don’t wanna от петия албум Blowback за старт и оркестърът да свири (ама той е скрит и го няма)… Tricky триковете, които са ни влудявали като тийнейджъри вече не вълнуват толкова, то и друго не съм очаквал, но въпреки това се носи особена топлина от синия и зеления прожектор. Ритмите от албума False Idols си топлят с познато отпреди звучене, ама напънато за сегашно време. Продължаваме да се връщаме обаче назад и да стоим с високо вдигнати ръце, защото прожекцията, на която сме свидетели, не ни е под носа, а яко свети в очите и остава само шумът. Nothing’s Changed и в следствие – Paranthesis.

Луд умора няма.

След парчетата от False Idols, нямаше как да не се чуе откъм шарената тъмница Puppy Toy и Overcome – илюминациите на вечерта. Е, това вече го очаквах/чаках, е това се искаше… И ние да бяхме по-млади, а той не толкова разбит. Ама, надеждата умира последна. И хората се кефят, усмихват, помахват, прегръщат, политат… После отиват на въздух и бързите пръсти върху умния телефон коментират истини заради нещо незадоволено, ама  добре развалено. Луд умора няма – и в трипа, и в хейта.

Луд свири, луд играе, който гледа, ум няма.

Споглеждаме се и викаме за бис дълго и мощно – знаем си, това няма как да ни се откаже. И се почва една игра и endless свирня By Myself… Мисля си за чай без КОНЕЦ.

Хора през оградите и на сцената, дерящи се в транс. А пак са си сами. Половин час се клатихме сами. После си отидохте, хванати за ръчички и със свободна ръка, пишеща и отразяваща позиция във фейса. Като едни видни разочаровани бръмчилки.

[media link=http://www.youtube.com/watch?v=K9UDtFQB_68]

Вижте също и: