Червената рокля и силният глас на Тоска запърхаха в зала 1 на НДК

Тоска

Червената рокля и силният глас на Тоска запърхаха в зала 1 на НДК

Променила ли се е чувствителността към Пучини повече от 100 години напред?

Преди някакви си 113 г. в Рим се състои премиерата на операта Тоска от Пучини. Публиката още тогава възприема „тоскалните“ звуци задъхано и силно забива ръка в ръка след гърлените изпълнения на солистите. Идеята на композитора да пресъздаде пиеса от френския драматург Викторен Сарду е подпалена от жегващото изпълнение на Сара Бернар, която Оскар Уайлд нарича „Божествената Сара“. Близо 10 години са нужни на Пучини, за да предаде на сценичната мелодрама звучността на опера, която да се помни и пресътворява.

Какво се е променило от 1900 г.? Май си виждаме и чуваме по еднакъв начин въздействащите отпреди мелодии и добре, че бяхме повече миналия петък в НДК. Пак слушаме Тоска, този път дирижирана от Маестро Найден Тодоров, а изпята от солистите Алиса Зиновиева (латвийска прима и любимка на Пласидо Доминго), Марио Маланини (разпявал се е още с Монсарат Кабайе, Рената Скотто, Гена Димитрова и др.) и ветерана на българската сцена Александър Крунев.

Сюжетната преплетня между предатели, гонения, укриване, ревност и престъпление, не толкова заради любов към друг, колкото заради любов и гордост към себе си, беше издирижирана, така че времето от 2 часа и нещо да си литне набързо и през 2013 г. Отлитането на часове със скоростта на едноминутна ария явно е възможно и покрай публика, която е свикнала всичко около нея да е на бързи обороти, ежедневно да чува само с половин ухо, което да не изтърпява песен по радиото за повече от 5 минути…

И все пак нетърпеливи крясъци „Браво!“ преди края на ариите и заглушителни аплодисменти подсказваха, че емоцията на слушащите продължава да е непослушна. Споделен уют от оркестъра, изпълнителите и  диригента си споделиха, присъствалите на Тоска. С аплодисменти и леки усмихвания заради непослушните воали на алената Зиновиева рокля, публиката се заизниза от зала 1 на НДК… Доволна.

Алиса Зиновиева и Марио Маланини обещават да се върнат, а дори и без тях ще продължаваме да слушаме скокливите звуци от Тоска по Пучини в гласовете на други „божествени“ солисти.

[flickr_set id=“72157638240225056″]

Вижте също и: