Тодор Колев. Заедно сме изкуство.

Тодор Колев. Заедно сме изкуство.

Относно концерта за любимото софийско варненче от Шумен. Вечер, посветена на любимият Тодор Колев.

 “София, братче, е центърът на просветата.

В София са, братче, най-храбри момчетата.

София, братче, е център на планетата.

В София са, братче, най-храбри артистчетата.“

ДА! Все още актуално.

На концерта посветен на Тодор Колев в Маймунарника, София, имахме честта да се срещнем с наистина храбри артистчета (в смисъл чета артисти, а не някакви си там артистчета) и то не само от центъра на планетата.

А и точно на тази песен („Песен за любимия град“) най-сетне успях да се стигна до любимото лятно място… защото не всички имаме удоволствието да работим от 9 до 18, не че не исках да хвана събитието от самото начало. И за мое нещастие, програмата се движеше навреме… Поне хванах по-голямата част от концерта. 🙂

Пощенска кутия за приказки, Рут Колева, Люси Дяковска и Стефан Вълдобрев бяха минали преди да дойда. А те, ако трябва да съм честна, са голяма част от изпълнителите, за които отидох, разбира се, водена най-вече от желанието на трибюта да чуя песните на Тодор Колев на живо.

Докато се добера до бара измежду многобройната публика, взема нещо за пийване и намеря хубаво място, на сцената се изявиха Димо Стоянов (Пиф), Мила Михова, Гери Турийска и Ясен Зердев. Ще си кажете „Тази Алегз много бавна“, не е така, просто имаше мнооооооого хора. Трудно се пробиваше път, барът препълнен, а да не коментирам опашката за пържените картофки каква беше… 😀 Разбира се, това беше толкова положително. А публиката толкова пъстра. „Красиви и усмихнати хора, от бебета до пенсионери…“  (цитат от отзив написан на Фейсбук страницата на събитието).

След като най-сетне си намерих яко местенце, се насладих на изпълненията на Сърмата Хари, Иван Гатев и отново Ясен Зердев, който излезе на сцената за обща песен с Косьо Лунгов. Черешката на тортата, разбира се, беше „Фалшив герой“, изпълнен в дуетен вариант от Рут Колева и Димо Стоянов. Към средата на песента на сцената излязоха и Сърмата Хари, Гери Турийска и Мила Михова. Много готина импровизация се получи с песента.

Изобщо един прекрасен концерт! С удивителни артисти. Невероятна атмосфера. Страхотна публика.

Лично аз се чувствах уникално… Някои артисти толкова добре докарваха типичното звучене на Тодор Колев, че си го представях на сцената. Но осъзнавах, че няма как това да е той и аз да съм се върнала назад във времето. Ставаше ми хем благо, хем мъчно… Съжалявам, че никога не съм имала възможност да го гледам и да го чуя на живо… Но той е човек, който съм сигурна, че дълго още ще се слуша. Човек, който ще остави дълбок спомен в нас, та надявам се, и в младите хора като мен, които даже не са се докосвали до него на живо.

След концерта, отидох на официалното афтър парти в Stroeja.  Много готино беше там. Спокойно, хубава музика, не толкова много хора. В началото пускаха chill, реге, което премина към фънк, рок, метъл… отново рок, фънк.. Доста мешана скара се получи. Тук там пускаха някоя песен на Адама, та нали беше афтър парти на концерта за него.

И те така. После след разходка из софийските улици едва към 5 си бях в леглото.

На другия ден беше трудно… Отново на работа, недоспала, но заредена от концерта и обичаща още повече великия Тодор Колев! \\//

Има ли мисъл, има ли чувство, само тогава става изкуство!!!“

Вижте също и: