Zuralia Orchestra и Fanfare Ciocarlia на мушенце да гърмят…

Zuralia Orchestra

Zuralia Orchestra и Fanfare Ciocarlia на мушенце да гърмят…

Оркестри кат конфети, рокли кат морета от бонибон, тръби кат тракане без ченета… за мухи без глави. Зимното BrazzObrazzie изгърмя звучно като тапа от шампанско, за да се разлее върху крилата, за да ни изстреля в небесата, за да гледаме през глава…

снимки: Гроздан Георгиев

Надъхвам се с лирически отклонения, защото си имам брас опиянения. Музиката като щастие и щастието като кларинет – със 7 пръстови отвора (по три на двете ръце и едно на дебелия пръст на левия крак) и 2 сърцати клапи. Та, завърташ се на един пръст, разпръскваш щастие с палеца, показалеца и средния и оркестърът да свири… В неслучайния случай обаче ние бяхме просто мухи, а оркестрите – Zuralia Orchestra & Fanfare Ciocarlia.

В съботната вечер по нищо не му личеше зимното на BrazzObrazzie -то… Мушиците се лепяха около топлата му светлина, като пушачи клюкари пред Sofia Live Club

По принцип се знае, че насекомите се привличат от светлинни източници. Знае се, че активните през нощта насекоми налитат на всякакъв вид светлинен източник, открит огън (свещи, газови лампи и кандилници), а също така на електрическа светлина, която може да се поеме от окото на насекомото. Докато за активните през нощта насекоми всяка видима светлина означава свободно пространство за полет, то за тези насекоми, които са активни през деня, трябва да се даде специфичен сигнал за свободно за полет пространство.

The Zuralia OrchestraКато насекомо активно нощем не ми трябваше никакъв сигнал, за да изпърхам с крилца и да засмуча от соковете на клуба. Насладата ми от нектара беше слабо осъзната, защото опростените ми сензори долавяха единствено удоволствие от кларинетните звуци на Aurel Mirea от Zuralia Orchestra.

И като ми се развихриха тия криле, станах част от ятото насекоми нажежаващи и нажужяващи всяко кътче на Sofia Live Club. Къде сте, бе хора? И това на сцената какво е? Не са човеци, не са мухи; не са с всичкия си, ама са с всички нас. Подчертано човешки характеристики Zuralia Orchestra си имат – руси, вилнеещи се коси, хайуей огненочервени токчета, флорални ризи, хайдушки бради, здрави балкански ръце и игриви перчеми… Имат си ги, носят си ги, показват си ги, ама по начин нечовешки.

Пред оркестъра всички сме равни мухи винарки. И кръжим в ритъм, с който още мухата баща ни е кърмил (Gas Gas; Kalashnikov; Bubamara) или някой друг, вече от виртуалните кутии (Gangnam Style; Shake it Boom Boom).

Фусти, чупки, щракане, издуване, пренадуване и време за издишане… Мушичените ни чакри са презаредени. Zuralia Orchestra поклон – пред мухите винарки и пред организаторите на браззобраззния кошер. И хоп – виждаме човек – Вили Стоянов. Става ни още по-топло, направо жежко – за фоновото изчакване на Fanfare Ciocarlia се омайваме с морски спомени за лепкава диня…

Е какво остава на една муха освен да галопира в секси ритъм.

Учените твърдят, че скорците имат много бърза зрителна система, резултатът от което е възприемане на света в бавен ритъм.

fan24-ногото чудовище Fanfare Ciocarlia не си поплюва. Ние, мушиците трябва да действаме бързо. Борим се, цяла вечер, но битката е неравностойна. Чудовището има запас от инструменти, които въпреки числената ни многобройност, хем ни издухват, хем ни поглъщат.

Оцеляваме единствено благодарение на усета си да опипваме и най-взривоопасната почва и да оставаме доволни, особено когато са ни ударили с потен брас парцал.

[flickr_set id=“72157650511394847″ max_num_photos=“50″]

 

Вижте също и: