The Soft Moon фаза

The Soft Moon фаза

Синьо-червено, а между лъчите на мъглата в Sofia Live Club – прегърбени перчеми. Луната е във фаза, а към нея се разлюляват три тела: по средата – Luis Vasquez, а отстрани Luigi и Vallo (може би).

The Soft Moon Phase, започнала от 2009-а и огряла ни в София есента на 2015-а…

The Soft moonНякъде забутана между последна четвърт и новолуние/ между плътен тътен и системен кънтеж/ между разплетена рокля и руса опашка, изпадам в транс. Синият монотонен и червеният задушаващ звук се сливат, за да се слуша на лилаво. Спомням си едни приказки на Luis Vasquez за впечатленията му от детинство и Prince ефектa върху него. И тази вечер се лее Purple Rain, но в един обуздан пост пънк вариант. Вариации много, а някакъв симпатичен къдравел срещу мен подшушва на разплетената рокля: „Много странен концерт, нали?„.

На мен не ми е странно, а различно. The Soft Moon масажира сетивата ми с барабани, бас и стенания. Песните се сливат, крайниците се отпускат в крайно и заплетено пътуване навътре, надълбоко. Музика с пространство, в което си сам, но продължаваш да бъдеш. От време на време се събуждам и забелязвам, че около мен има хора в същото еднолично състояние. От време без време Luis Vasquez вади ударните и блъска. Направо трещи. След няколко удара разбирам, че не блъска, а свири и The Soft Moon изгрява над пустиня от подсвирквания, закани и писъци. Luis нещо си говори с гласовете отпред, но за кратко, и тримата на сцената продължават воя към/за луната.

Опитвам да се разгранича и да отлича детайлите в лилаво, но не успявам… Има кой да вика за бис и след очаквано чакане пътешествието продължава… За кратко. Жалко – сеансът свърши.

Поисках си го, а The Soft Moon го имаха. Даже ми го дадоха.

За после остават само срещите с размазани прически и вклиняването в понеделнишката нощ с The Soft Moon афтър @ DJamBar-а…