The Smugglers Collective цирк vs. Машината на времето

The Smugglers Collective цирк vs. Машината на времето

Всеки (дори не маскираният) можеше да покаже номерата си по време на шестчасовото представление на трупата The Smugglers Collective.

Искам да си имам машина на времето. Най-вече, за да ме разходи из улиците на Париж през 18 век и за да ме направи откривател на съществуващото в бъдещето. Иска ми се, ама нямам, и затова междувременно се стремя да запълвам празнотите на единственото „тук и сега“ с различни по форма и съдържание преживявания.

Оглеждам се за възможности в първомартенската събота. The Smugglers Collective ме спечелиха с предложението си за цирк в дискотека, и то цирк, пътуващ не къде да е, а във времето. Неуморните смъглари бяха се погрижили пътешествието да е незабравимо и в него да включат максимален брой желаещи да са на манежа или да гледат отстрани.

Партито в Mixtape 5 започна с ретро-рок-суингърското звучене, премина през мимове, жонгльори, акробати, танцьори, клоуни, затворници, животни… за да завърши с отворен край – микс от музиката на 30-те и 50-те години на 20 век… Абе, пълен цирк!

Решението ми да да бъда част от червено-бялата (по първомартенски) арена ми напомни, че дори и с машина на времето, трудно бих могла да срещна метълист с каскет или да се насладя на виртуозни брейкъри под звуците на суинг. И не само… Измежду вълните от шапки, рокли, папионки, точки и плитки, някой просто те докосваше по рамото и правеше безмълвно джентълменско предложение, което разбирах като „Хайде с мен на дансинга“. И морето от танцуващи познати и не чак до там разпознати, те лашкаше все по-осезаемо към следващото предложение на DJ-ите.

Масовката от талантливи и красиви преплетикрачовци ту се делеше на двойки, ту се обединяваше за групово изпълнение.  Други пък не на шега преминаваха под лентата със суингърска стъпка или просто си играеха на „Ема-ема-е-са-са-са“.

Всеки (дори не маскираният) можеше да покаже номерата си по време на шестчасовото представление на трупата The Smugglers Collective. А смъгларите си бяха подбрали Elvis Presley, Jerry Lee Lewis, Imelda May, Little Richard, Vicente Amigo и още толкова много, за да ни довършат – тръгнахме си потопени и препотени, но усмихнати. Дали пък не преживях мечтаната си обиколка с машината на времето и после пак рязко се озовах в сивия подлез?

Чудя си се и си чакам следващото контрабандно музикално отвличане във времевото пространство. А дотогава ще си тананикам и подскачам на Sex on Fire на The Rocker Covers. 🙂

[flickr_set id=“72157641847133863″]

Вижте също и: