The Skints в Строежа – първа енергийна инжекция

The Skints 2

The Skints в Строежа – първа енергийна инжекция

Един частен случай, който завършва едновременно с Happy end и To be continued. Срещите с музиката на The Skints са описани случайно и последователно… Всички прилики и разлики с действителни лица и събития са умишлени.

Среща първа: Насаме с The Skints

Берлин. Залостен в приветлива къщурка (без липи отпред) оглеждам колекцията от винили и си избирам да прослушам Chasing Kurt, Nina Simone, Hocus Pocus и… The Skints. Последните две банди не съм ги чувал и с интерес завъртам грамофона Stanton – сигурен съм, че собственикът на къщурката, както обикновено, не ме е оставил сам, а в компанията на good vibrations. Hocus Pocus правят фокус-мокус с акустичен хип-хоп и се позиционират в един любим луд град – Нант. След размазване с албума 16 pièces, мрачността която се носи на талази от прозореца, ми се струва симпатична. Ред е на The Skints и Part & Parcel… И то не беше Ratatat, Rise Up, Rub-A-Dub, и то не беше едно блаженство, едно тананикане и заподозрение, че често ще се присещам да слушам именно The Skints, защото влизат директно, подкожно.

Среща втора: Въпросителните

Софийско равно поле. Изминаха една към две години, остарях и аз с вас, и някъде из леко притъпяващите ме дебри на Facebook, един пост ме тийзва относно предстоящ концерт на The Skints в София. У-а-у-а. Сещащ се какво е – раздрънкваш си често мелодии на банда и хоп-можеш да си я гледаш на живо. Неочаквано, защото пак си си мислил, че не за чак толкова хора тук мелодията е разпознаваема, пък камо ли някой ще ги покани за концерт. Та, радост, подскоци и домогване до възможност The Skints да споделят туй-онуй и за DJambore.com.  И речено, помолено, сторено. Josh споделя набързо няколко неща, за да може да подгрее нетърпението за лайва. Датата – 10 май, мястото – Строежа. Подходящо за случая подгряване от Rock A Shock и DJ support от Selector Lazy Face.

Среща трета: LiVe is LiVe

Rado Rock A ShockСтроежа. Датата и часът на срещата с The Skints настъпиха. Строежно стълпотворение и забавление. Rock A Shock зареждат (все пак са си “live injection”) с мелодично настроение и дават идея за заглавието на тези писмени бръщолевения. Митачето (а.к.а. Димитър Бакърджиев) се включва със саксофон, черни очила и вечен позитивизъм, който личи и в усмивките на останалите от бандата. Оглеждам се – всички строежни хора са позитивни, неприлично (привидно) спокойни и в същото време тръпнещи в очакване на The Skints. Live.

Невежата ми илюзия, че няма мнoго хора, които да са върли фенове на The Skints в България тотално се срива и в Строежа се изгражда жива стена пред сцената. Получава се нещо като онагледяване на заглавието на първия им албум. Live.Breathe.Build.Believe.

Marcia

Jon, Jamie, Josh и Marcia разцепват силно още в началото. Rise Up! Неуспокоен от еуфорията, преживявам втора ударна вълна с Ratatat. Ех, човек няма време нито да си поеме дъх, нито пък да отиде до бара. Силно, по-силно, най-силно. Mindless, Rub-A-Dub, Up Against The Wall… И междувременно неземната Marcia разпява всички с You Don’t Love Me (No, No, No).

Високи мъже, разперени ръце и позитивна енергия. След едно завръщане за бис – Happy end. Доволство на всички фенове, личи и доволството на бандата. И как да не се върнат отново (пожелах им го още в интервюто) на българска земя, и как да не видиш какви други участия им предстоят и да се изстреляш нанякъде в Чужденеция. И в двата случая – с The Skints историята ще има продължение. To be continued…

[flickr_set id=“72157644622624192″]

 

Вижте също и: