The Devil Wears Prada… крещи не Мерил Стрийп, а брадат татуиран пич

The Devil Wears Prada… крещи не Мерил Стрийп, а брадат татуиран пич

Всеки човек минава през различни музикални периоди. Е, през ученическите си години аз все още не бях открил хубавите страни на електронната музика и живеех в един мрачен и тъжен свят, в който единствената утеха бяха крясъците, китарите и барабаните заедно с всички странни имена, които ни предлагаше тогавашната алтернативна метълкор/емо/скриймо сцена. Една от любимите ми групи тогава бе The Devil Wears Prada.

Щом разбрах, че ще идват в България, след като потърках очи и те отново бяха на флайера с The Devil Wears Prada, си казах, че няма как да пропусна тази среща с детството си. Та, те щяха да бъдат едва втората от тогавашните „мои“ банди, които виждам на живо (след Enter Shikari). Особен ентусиазъм ме завладя, щом разбрах, че съм акредитиран за фотограф щях да бъда максимално близо до тях, а при късмет да си направя и снимка заедно с идолите ми.

Понеделникът дойде относително бързо и тъй като сме хора работни, влизам чак за края на сета на This Burning Day. Залата беше доста рехава откъм посетители, което за мен бе абсолютно логично при положение, че беше около 19:30. От последната песен, която чух, те звучаха абсолютно прилично, а това не би трябвало да е и изненада при положение, че имат множество изяви напоследък. Да се надяваме, че следващия път времето ще е по-благосклонно за по-качествено запознаване.

С втората банда – Ophan, също не се бяхме виждали до сега, а те определено ме изненадоха със сценичното си облекло и грим. Цялата банда бе с боядисани в черно лица, с изключение на вокала, който сякаш бе избягал от болницата: превързан с бинт, омазан в кръв – добре им се беше получило на момчетата. Подкрепям подобни инициативи, защото сценичното изкуство е доста важно, а много банди сякаш го неглижират. Ophan свирят по-тежко от предишната банда. Growl-ът на вокала звучеше доста плътно и на мен ми допадна. Момчетата се раздадоха, а все още пълнещата се зала, мисля, оцени достойствата им. Ophan благодарят на This Burning Day и изказват почитания към The Devil Wears Prada, а ние се отправяме за глътка въздух пред клуба, което за съжаление значи прашасалия и все още нагрят подлез.

Започват да се чуват китари и аз влизам в Микстейп, за да приготвя камерата си и да бъда на хубаво място, когато бандата започне. Бях видял сетлиста им от предишен концерт, в който Daughter бе първата песен и тъй като определено е най-любимата от новото им творчество исках да заснема клип на изпълнението й (виж долу). Заставам най-отзад, The Devil Wears Prada излизат… хващат китарите, вокалът поема микрофона… затишие… и точно тогава…

Over a lifetimeeeeee,
I never loved her,
Мy daughter„

Боже колко ме кефи тази песен! Текстът е просто олицетворение на всичко, което ме владееше като тийнейджър – „аз никога не обикнах дъщеря си“. Мамка му, това да не обичаш собственото си дете, собствената си плът и кръв е доста тежка тематика. Тъй като се позаинтересувах, знам че песента е инспирирана от роман, в който това е водещ мотив и все пак – евала на The Devil Wears Prada, че са използвали тази тежка, но яка тематика в още по-здрава, експлозивна песен.

За съжаление (или не) това бе хайлайтът на вечерта ми, което поражда у мен мисли дали трябва най-здравата ти песен да бъде изпълнена първа. Е… предполагам, че последно изпълнените песни имат по-комерсиален успех и повече фенове. Иначе концертът беше много здрав, всеки един от бандата се раздаде много, а Майк вложи доста сили, за да звучи като на записите. Интересното за мен беше, че на клипа, който снимах силата на вокала бе доста слаба в сравнение с инструментите, но там изобщо не бях останал с това впечатление.

Публиката беше по-малко отколкото очаквах. При положение, че голямата зала на Микстейп се пръскаше на While She Sleeps, тук сякаш нещо липсваше. Дали заради вече настъпилото лято, жегите или не знам какво друго – но, аз не усетих толкова силно цялостния вайб. Друг е въпросът, че се разцепих много повече.

Освен гостоприемната Daughter, чухме също Planet А, Born To Lose, Asteroid, Worldwide, Supernova и доста други, които не разпознах, но до една звучаха много добре. Китарите, барабаните, вокалът, разбира се, всичко бе истинска наслада за сетивата ми. Не случайно усмивката не падна от лицето ми през целия концерт. Боже, та аз гледах на живо The Devil Wears Prada! За съжаление на тийнейджърът в мен, те не изпълниха някоя от пре-старите им, любими за мен песни като HTML Rulez D00d или Hey John, What’s Your Name Again?, но това в никакъв случай не помрачи настроението ми. В крайна сметка те определено са избягали от тогавашното по-детско, по-лигаво звучене и сега звучат като истинска модерна метълкор банда. През целия концерт хората си танцуваха, куфееха, а след слизането им от сцената сякаш бе пределно ясно, че The Devil Wears Prada ще се качат отново. След още 2 (по мой спомен) изпълнени песни дългоочакваният от мен концерт на The Devil Wears Prada приключва, а аз използвам прес правомощията си, за да се кача на сцената и да поздравя момчетата… Признавам си, в един момент направо се бях качил на сцената измежду тях. Простете, просто съм голям фен, направо исках да крещя с тях.

След краят дори си купих тениска – нещо, което ми се сключва изключително рядко, но случаят определено оправдаваше трийсетте лесно похарчени лева… А и щампата си е силничка.

Като заключение, макар че аз не исках музиката да привършва – мога да споделя, че всеки присъствал на концерта остана доволен, а единствените, които могат да съжаляват са тези, които не присъстваха. The Devil Wears Prada имат фенове из целия свят и са свирили пред многократно по-голяма публика. Въпреки това, те си се раздадоха и предложиха на верните им български фенове незабравимо шоу. Макар че аз си прекарах супер и не ме интересува броят на хората, се надявам публиката да бъде повече за следващите концерти, за да могат организаторите от Wrong Fest да продължават да викат актуални имена от този така любим за мен спектър на ‘метъл’ музиката. Бъдете на August Burns Red, баш в средата на август!

До следващия крясък!