The Casualties: пънк извращения в 4ти км.

The Casualties: пънк извращения в 4ти км.

Не си спомням кога за първи път чух бруталистите от NYC, но със сигурност от тогава мокрите ми пънк сънища са свързани с това да ги видя на живо в България. Изпуснах ги на Mighty Sounds преди няколко години, но сега… ох, на батко! Надявах се и леко негативната ми настройка към БГ съпорта да се опровергае, както и стана. От Разврат И Поквара, през A-moral и за финал Piranhna, всичките изкъртиха.

Всичко почна в 20:30. Ухаещата на виолетки зала, бързо се изпълни с миризма на пръднато и разлята бира, а по-късно леещата се пот допълни палитрата от „благоухания“.  Първата ми среща с Разврат И Поквара се случи именно тук. Мацката (Изи), привидно миловидната и спретната, успя да подгрее бандата орки пред сцената с тоталната си безцеремонност. Абе… като цяло хич не се кефя на женски вокали на тежки банди, ама тя си заслужи моето уважение.

Ако следвам личната си градация ще сложа на второ място Piranha (3та банда в line-up-a). К’во да ви кажа…Шута си е Шута. Изчистен звук, професионализъм, алкохол…силни бяха пичовете.

И дойде ред да напиша някой ред и за A-moral-ните. Излязоха втори, но според мен направиха най-силното участие от българска страна. Вокалът си играеше на „Полегнала е Тодора“ и постоянно се търкаляше на сцената без да изпусне за момент ритъма. По-късно измъкна и втори микрофон, който даваше на публиката или използваше самият той, сякаш за да чуем по-добре посланията на бандата (а те са много!). Личеше си, че има много страст (егати думата за пънк концерт) и желание във всяка една секунда от изпълнението.

След края на подгряващите банди си дадох сметка и за няколко други факта от вечерта, а именно:

1. Нямаше фашяги, които да ни чакат отпред, за да стане търкала и

2. Беше доста културка цялата вечер (колкото може да бъде).

И така без много, много мотаене извращенията започнаха! Пред сцената кипеше хоровъртеж, току прелитаха изпаднали в транс фенове, а чичковците (охраната) почти не си правеха труда да спре стейджовете. Копанье, тотално копанье и както написах по-рано нямаше нито една разбита глава (културка, баце). Не веднъж съм споделял, че ненавиждам определението „химн“ за дадена песен, но за мен те са точно такива. Един след друг като на конвейер: „Chaos punx”, “Unemployed”, “System failed us…again”, “Police brutality”, “Punx and skins”, “For the punx”, “Punk rock love(личен фаворит). Имаше призив от бандата, да щурмуваме огражденията и да превземем сцената и като за капак на финала за „We are all we have”, абордажът се осъществи. Плоскостите под краката ми очаквах всеки момент да се строшат от напиращата мощ на обезумялата сган нахлула на стейджа.

Напразно чакахме още една песен, а не мен ми трябваха десетина минути да се върна към реалността, да поздравя няколко приятелчета и да си бия камшиците. А кога ли ще бъде следващото пънк извращение?

Вижте също и: