The 12 INCH Fabrica

12 INCH GARDEN

The 12 INCH Fabrica

Жълтите листа започват да стават все повече за сметка на хубавите септемврийски дни. За да не си отива Лятото, трябва да го поддържаме вътре в нас…Така и направихме в изминалата събота вечер.

„Електронното градче“ бе приютило в себе си едни малко по-различни електронни граждани. Бежанци от музикалното еднообразие и безидейност…

…С напредването на времето, взе че стана време за Фабриката. По неведоми съботни пътища изпратих Залеза от покрив Надежда, което беше изключително удобно, защото бях на надлез разстояние от заветната цел… Вървейки по пустото пътно съоръжение, започна да се носи едно леко ехо, идващо от нищото. С леко забързана крачка започнах да виждам и чувам Fabricaта, която се бе пробудила от летен сън.

Вече отчетливо се различаваше музиката. Чуваха се хората. Навлизайки към индустриалната част на сградата, надуших къде е въпросната градина. Часът бе някъде около 01:00, отпред имаше доста пушещи хора, което значеше, че вътре има също толкова. Поради температурните условия и съветите на г-н Чолаков да бъдем добре облечени винаги, партито бе преместено от изцяло градинско в една нова и малка зала. Така бяхме и в градината, и на закрито и топло, а и на по-силен и плътен звук.

Още с влизането ме обзе познато чувство – спокойствие, уют и комфорт. Vityaz трябваше да открие партито, което вече бе в разгара си. Помещението беше за около 60-70 човека. Малко, уютно и приглушено местенце – идеално за малки и интимни събития, точно като 12 INCH. Този род ивенти са бъдещето на електронната сцена в България. Мекият звук на винила караше музиката на Витията да оживява в пространството.

С характерното си звучене, но сякаш показващ ни нов „приток“ от музикалното си течение, Vityaz ни потапяше в минималистичните dubлини на чистото електронно звучене. Трите грамофона насъбираха тяга, която по-късно тепърва щеше да ни облее. Напоследък леко странящ от техно звученето, Vityaz ни заведе на едно хармонично и далечно пътуване, което трябваше да ни настрои за вечерта… На хубава музика, в уютна атмосфера и в приятелско обкръжение, времето се изпарява. Нямам идея колко беше часът, когато зад пулта се показа женски силует, с небрежно вързана коса, за мое огромно удоволствие. Това беше Главният виновник за тази Софийска вечеринка – Калина или Кaly MaD J. Лично за мен нова героиня в електронната ни сцена. След първия път, когато я чух в Маймунарника… само респект. Сега предстоеше втори. Музиката на Витията лека-полека започна да приземява музиката си и да забавя темпо… Последна плоча и нещата остават в женски ръце.

Видимо вглъбена и концентрирана, Калина взе нещата под свои контрол. Плоча след плоча, се усети, че набира инерция и характер. Музиката започна да се споява и да тече свободна… Жените dj са различни. Преживяват музиката и момента. Калина е точно такава… сякаш преживяваща всяко парче, вътре в него, търсеше себе си и ритъма.

След малко над половин час музиката се лееше. Симбиоза, варираща от deep, dub и tech до чисто техно на моменти. Музика, която е трудна за рамкиране, но невероятна за преживяване. Много изчистено, дълбоко и trippy звучене. С напредването на времето, което цяла вечер нямах идея колко точно е, Калина започна да забързва ход. След насъбраната инерция и тяга, започна да се впуска в техно звученето. Завидно много по-отпусната в сравнение с началото, все така концентрирана и преживяваща музиката, Kalyна ни обгърна с мекото си безвремие, потопена в безкрая на 12-те инча. Един наистина изживян и пресъздаден сет, поднесен под съпровода на Безвремието… Безвремието, което царуваше и ме оставяше без никаква представа за часа. Може би е било около 04:00-05:00 +/- минути… Техното вече бе взело връх… Зад Калина се появи един от музикалните ѝ кавалери за вечерта – cinnamint. Бе време за нещо Artmospherично и дълбоко. Бе време за техно. След добре излятата музика от Калина, cinnamint не се чуди дълго. Дълбокият и футуристичен техно звук се понесе. Всичката тяга и инерция, които се нагнетяваха цяла вечер… сега се изляха в миг. Дванайсетте инчови малки Вселени се въртяха, понасяйки ни на далече. Фабриката започна да генерира последното ни пътешествие за вечерта, което да ни съпроводи и срещне със сутринта. Малко по малко започна да се развиделява. Навлязохме в любимото ми пространство през денонощието – между Светлата и Тъмната част. Машиналността на техното и песента на птичките се спогаждаха много добре в градинското пространство, което ставаше все по-светло и по-светло.

Слънцето е сигурен предшественик на края на нашето пътешествие. Пътешествие, което ни заведе до най-дълбоките кътчета на електронната музика, в малка на брой квадратура, но в Безкрая на дванайсетте инча…

Вижте също и: