С Бабо Бабо и П.И.Ф. в Swingin’ Hall

Бабо Бабо

С Бабо Бабо и П.И.Ф. в Swingin’ Hall

Вървя  си по тихата уличка в близост до Българското национално радио и ВИАС. Нищо не издава, че някъде там се е сгушила от панти века една от люлките на българска музика. Може би само издайнически светещият надпис Swingin’ Hall… Нямам търпение да стигна, защото винаги съм си тръгвала след 4 ч. от това място, с огромна усмивка на лице и изтощена от танци, дори и когато едва се събираха хора за малката зала. На вратата ме посреща познато лице, входът е същият и сякаш нищо не се е променило от последния път, а и през изминалите години.

Прекрачвам прага и имам чувството, че се озовавам и аз на сцената. А на нея група младежи свирят небрежно. Залата е пълна и промъкването до втората, т.нар. голяма, се оказва истинско изпитание. В нея все още е спокойно и докато очакваме П.И.Ф. имаме време да си разменим по няколко приказки. Оглеждам се, на сервитьорката вече й е трудно да се промъква покрай скупчените фенове. Групата излиза и от някъде се излива още една нова вълна от народ. Винаги е забавно това местене в Swingin’ Hall, тичаш с чашка в ръка от сцена към сцена и ти се иска да може да застанеш под летящата врата  по средата и да слушаш с едното ухо едната, а с другото – другата.

Бабо БабоП.И.Ф. започват с ударно забиване и ни разтърсват със звук. Улавям се, че пригласям с пълно гърло на една от новите им песни „Седем“. Някакъв човек до мен си казва сам наздраве и не пуска двете бутилки бира. Неусетно идва време и за първата пауза, а с нея за голямото преселение. Вълната от народ се излива обратно към първата зала, за да може да послуша качилия се на сцената там Пецко и новите му момчета. Чувам познатото обръщение „Всички сте пияници, но ние ви обичаме“ и макар да съм го чувала вече доста пъти, отново се засмивам. Имам чувството, че са минали едва три песни, а не цяла концертна серия, но отново е дошло времето за местене. П.И.Ф. ни очакват, за да ни пренесат през години и албуми. С леко депресиращи нотки ни карат да се чувстваме отново на 20, когато психиката ни беше по-слаба, а проблемите ни се струваха гигантски.

С крайчеца на окото мервам, че барманите притварят отново летящата врата и се запромъквам към другата зала. На сцената там ме очаква проектът Бабо Бабо, при който никога не знаеш кой точно музикант ще свири тази вечер и всичко е една голяма изненада, ама от тези хубавите. Тази вечер имам късмет да попадна и на Стунджи като барабанист, наред с другите прекрасни музиканти. Малка дама ни раздвижва с изпълнението си на Respect – Aretha Franklin, и ни кара да се завъртим в ритъма на танца. След последната пауза на сцената отново се качва Пецко, който се присъединява към останалите „Баби“. Часът е…. има ли значение?! Тук времето е спряло, а музикантите на сцената изглеждат така сякаш тепърва започват, дори се справят с предизвикателствата на Пецко да повторят зададените от него изтананикани мелодии.

Неусетно обаче е станало отново четири и май е време да се разделим. Нищо, аз обещавам скоро пак да дойда, пък и краката ми от години знаят сами пътя до издайнически светещият надпис Swingin’ Hall.

Вижте също и: