Световен лайн ъп из родна нова година – Intersolar 2016

Световен лайн ъп из родна нова година – Intersolar 2016

Кампанията за планирането на закриването на 2016 и посрещането на 2017 ми премина доста хаотично, при което се оказа, че ще прeкарам първата половина в Арена Армеец на Intersolar 2016, а след това ще отида при моята половинка в Tерминал 1.

Нека започнем от там, че аз не си спомням толкова големи имена да са идвали в България точно на Нова година. Точно на Нова година, когато всяка електронна организация иска да извади силен лайн ъп, си е истинско геройство (а може би и атестат за увеличаващото се влияние) от страна на Yalta да ни доведат имена от ранга на Richie Hawtin, както и изключително актуалните The Martinez Brothers и Tale Of Us. Solar Christmas бе пропуснат, но навярно повечето Yalta фенове са приветствали новогодишното решение, след обявяването на прилежащите артисти. Хайпът беше голям, а дали ще бъде оправдан оставаше да разберем…

2017

Пристигането ми, макар и рано за парти, съвпада с огро-о-омна опашка пред гардероба със свободни места, която умело пропускаме и си оставяме нещата на масата при нашите хора, които са набaрали страхотно място почти пред сцената. Макар вече да е след 22:00, зад пулта е все още Liubo Ursiny. Самата Арена Армеец е все още рехаво запълнена с хора, но при положение, че пространството пред гардеробите е пълно, не очаквам да останат много големи свободни пространства.

След като Richie Hawtin застъпва, аз успявам да стигна до първия ред, до оградите, откъдето го виждам със собствените си две очи. Чаках дълго този момент, тъй като на първото му Великденско посещение бях на работа, а на Слънчев бряг предпочитах музиката на Noisia, които бях чакал от много по-дълго. В крайна сметка чакането определено си заслужаваше. Интересен, бих казал дори интелигентен сет, в който подборът на песни градираше. Сетът му бе страхотен, макар не значително тежък.  Започна приятно и спокойно, но към 23:40-50 вече беше както трябва. Звученето му ми се стори по-различно от това, което бях слушал преди, но може би той се опитва да вкара някаква нова вълна. Не случайно е едно от най-големите имена на съвременната електронна сцена. Из неговото предводителство чухме Step Down и Earthquakes от Whyt Noyz, Black Mamba от Kaiserdisco, Creep на Mystro, няколко трака от Carlo Ruetz, както и Monolake с Offline.

Много беше гот именно Richie Hawtin да отброява секундите до настъпването на новата 2017 година. А след избухването на фойерверките: БУУМ – басът отново отекна в ушите ни, а партито сякаш придоби нова енергия след настъпването на новата година. Нека тук споменем и визуализацията, която отново е много силна. Yalta качиха доста нивото в последните години, но сякаш не спират да се усъвършенстват.

blu-ray

С появата си братята Мартинез увеличават темпото до подходящо за новата година. Няма какво да си кривя душата – направо пръскат с подбора на песни. Няколко трака вкарват доста кривички, поне за собствените ми представи синтове, които обаче ме подлудяват. Залата от известно време е пълна и ври като котел на магьосници. Компанията ми се мачкаме на Wop dap от Paul Johnson. The Martinez Brothers определено накараха всички да се почувстват като на малко по-специално парти. Те изпълниха тази тежка задача. При това сякаш без трудности – ебати пичовете. Всеки около мен си танцува, движения и облекло различни, но наздравиците и усмивките са константа. Точно в момента се забавляваме на парчето Better for My Brain на Pele and Shawnecy, а от усмихнатите братя чухме също Talking Libz от Patrick Topping, Stuff in the Trunk, която е собствено производство плюс feat от Miss Kittin, както и Dem A Pree от Raumakustik (Patrick Topping remix). Най-малко песни успях да разбера от техния сет, тъй като музиката беше много приятна за танцуване и ми бе трудно да изляза от този положителен коловоз. Те определено оправдават моментната си репутация и от тук нататък аз определено ставам техен фен.

the-martinez-brothers-beathouse-10

Не видях точно кога Tale Of Us застанаха зад пултовете, но се усети известна разлика в стила. Бях гледал Tale Of Us и на миналогодишното Тринити, но тук ми звучаха по-нежни, сякаш с по-голяма емоция вложена в сета. От тях чухме тра/кове/ци като Cirkla на Dorisburg, Adaptation от Hunter & Game, редица песни на Mind Against, както и собствена Tale Of Us продукция включваща Lies, Silent Space, Astral и други.

Прочетох, че доста хора са недоволни от музиката, с която Tale Of Us ни дариха, но това отдавам на факта, че тук сме свикнали след 04:00 да слушаме мозъкомелачки, които вече да изцедят и малкото ни останала енергия, а настроението им беше далеч от това. Нека не се правим на големи разбирачи, Carmine Conte и Matteo Milleri са изключително популярни и според доста издания пренаписват някои аспекти от емоцията в електронното движение. Музиката им е наистина страхотна и макар с различно настроение изобщо не се усещам, че е станало време да продължавам из пътешествието си.

Доколкото разбрах от доверени източници, партито е приключило около 06:00, а много хора са останали недоволни заради това. Вярно, че сме свикнали силните партита да продължават до 08:00 или поне до 07:00, но все пак… тази вечер Richie Hawtin ти почва от 22:00 – мисля, че това има значение. Много рядко хедлайнер е започвал преди 01:00. Още докато чаках някое такси да ме откара до следващото ми новогодишно приключение, ми бе трудно да се отделя от притеглящия електронен ритъм и басът, който отекваше леко извън Арена Армеец.

Когато гледахме клипове от събитието на другия и по-другия ден, отново усмивките изникваха на лицата ни, а хвалебствията започваха да валят отново. Истината е, че Yalta не само, че оправдаха очакванията ми, а дори ме изненадаха приятно. Не бях очаквал, че точно на Нова година мога да си прекарам толкова добре на парти. От тук нататък летвата се качва още по-високо, а очевидно от артистите обявени за Solar Trinity, за Yalta и през следващата 2017 година the sky ще бъде the limit…

 

 

Вижте също и: