Summer Chaos или няколко закъснели думи за един летен хаос…

Godsmack

Summer Chaos или няколко закъснели думи за един летен хаос…

снимка: Orleff Photography

Сигурно на всеки се случва да стигне до един от тези моменти в живота, когато нещо колкото и спешно да е, просто няма как да се случи и винаги се намира причина да го отложиш. Обикновено това сполетява задачите, попадащи в определението „неприятни“ или поне „нежелани“. В конкретния случай обаче основната причина се оказа един простичък въпрос – „Това ли беше?“.

Именно този въпрос звучи вече седмица в главата ми след бурно и шумно рекламираното събитие на стадион Лазур в Бургас – Summer Chaos. Това ли беше? За това ли бихме път по ремонтиращата се магистрала и си взехме отпуска? Това ли чакахме или просто очакваното ни се сервира в орязан и окастрен вид? А всичко звучеше толкова чудесно… в началото.

Сигурна съм, разбира се, че е имало и доста хора, които много са се изкефили на събитието. Онези луди фенове на някоя от групите и другите – погълнали завидно количество бира… И на двата вида им завиждам благородно, защото са пропуснали чувството на тягостно разочарование.

За останалите концертът беше просто купчина от лош звук за всички групи преди Godsmack, плейлиста на най-чакания хедлайнер направена на принципа „Сакън, да не се претрудим!“ и лоша организация, включваща толкова стриктна проверка на входа, че можеше не само пиене, но и картечница да си внесеш, и неосветени тоалетни. Светлина на стадиона липсваше и след края на събитието, но поне предвидливи зрители бяха издърпали припадналите си в алкохолен делириум приятели в края, за да не ги стъпчат вървящите в тъмнината.

Все пак в цялата ситуация човек трябва да намери и зрънце позитивизъм. За мен то беше – да чуя на живо 3 от любимите ми песни на Godsmack; да се върна в тийнейджърските години и искрено да се радвам на фронтмена на Papa Roach, който макар да не се чуваше много добре, поне изглеждаше да се раздава истински, а не на ужким; и разбира се откраднатото време за плаж в Бургас. За следващия път смятам да добавя и предвидливо внасяне на фенерче, патронче с нещо алкохолно и храна – така или иначе стадионът и охраната му бяха на принципа – разграден двор, та поне да не чакам на опашки.

Извинявам се предварително на The Pomorians и Biohazard – тях не успях да ги чуя, така че нищо написано не се отнася до тях. Що се отнася до Amorphis и Papa Roach, това което достигаше до задната част на стадиона – звучеше добре. Ако бяхте с добър звук, съм сигурна, че щяхте да ни отнесете главите. Дано поне отпред да са ви чували добре!