Съботно развихряне и разходка с тромбон и тромпет с Brazz Combo

Съботно развихряне и разходка с тромбон и тромпет с Brazz Combo

Има един особен род музиканти, които умеят да предизвикат усмивка дори само с мисълта за тях. Те са от онази специална порода хора, които не просто са добри в това, което правят, но и умеят да се забавляват с работата и заразяват всички с чувството си за хумор…

Почетни представители на тази специална порода са и участващите в Brazz Association Combo – Велислав Стоянов, Михаил Йосифов, Тодор Бакърджиев, Александър Логозаров, Димитър Карамфилов, Георги Марков и Атанас Попов, които за поредна съботна вечер ни накараха да се развихрим в ритъма на музиката. Заведоха ни на разходка с тромбон, разходка с тромпет и пътешествие из Италия, карайки ни да крещим (пеем де) с цяло гърло Volare. Накараха ни да се усмихваме и да се кършим, да подскачаме и пеем и да превърнем всеки сантиметър от клуб Терминал 1 в един голям дансинг, пулсиращ в слънчево жълто и искрящо зелено или просто казано – в цветовете на щастието и забавата.

За съжаление, както всяко нещо в живота, и това музикално пиршество имаше своя край, или почти край. В нашия случай това беше втората група част от музикалната вечер – Ruthless Theory. Не ме разбирайте погрешно, те са страхотни музиканти, със страхотен талант, но просто вибрират на различна честота. Атмосферата на клуба се изпълни със сиво-лилави нюанси под звуците на Arctic Monkeys. По-малко развеселените посетители тръгнаха да търсят тъп нож за масло. Все пак, погледнато от добрата страна на нещата, за първи път успях да чуя цял сет с вокалите на Рут Колева и наистина останах удивена от гласа й. Може би ще преразгледам решението си да не ходя на нейни концерти, което взех след като преди няколко години в един друг клуб, вместо в обявения начален час от 22 часа, певицата излезе на сцена в един през нощта. Или казано с други думи – тъкмо когато бях сред последните мохикани, насочили се към изхода.

За мое огромно съжаление, не успях да дочакам втория сет на Brazz Combo, умората надделя над мен. Надявам се обаче, те да не ми се сърдят и скоро пак да мога да им се насладя. Обещавам, че тогава ще остана до последно!

Вижте също и: