Между 4 стаи и Submotion Orchestra в жълто

Submotion Orchestra

Между 4 стаи и Submotion Orchestra в жълто

„И колкото по-хубав ти е животът, толкова по-трудно е да умреш“, но единственото от значение е възможността да живееш тук и сега.

Та, в този ред на философски мисли се запътихме към откриването на сезона в бар „Четири стаи“ на ул. Ангел Кънчев, за да бъдем изненадани и провокирани от въпроси, които ти напомнят, че миговете си ги създаваш сам и със сигурност са по-малко от колкото ти се иска, а на всичкото отгоре траят точно „миг“.

Не знам как й хрумна на нашата любима приятелка, но трябва да призная, че ми хареса определението за тълпата от хора, събрала се да отпразнува отключването на стаите – „WC-поколение“. Може би, защото да се вредиш до кенефа отнема повече мигове, отколкото ти се иска… Или заради двете нули…

Чух, че са пипнали интериора, но да си призная не успях да намеря особена разлика, но и мисля, че за този тип бар, това не е от особено значение. Виж с тълпата беше интересно. Талазите от хора просто смазваха, а течението им беше от бара до мястото, където свариш да си оставиш чашата, през стълбището за по цигара и накрая до кенефа. И всичкото това, движещо се стълпотворение направлявано от звуците на песни от средата на 90-те и още малко отгоре , но приятно миксирано с „дръм и бяс“.

За малкото хора, попадащи извън категорията „WC-поколение“, песничките бяха до болка познати и това ги караше да се усмихват, пеят, танцуват и дори да си задават въпросът „Абе, колко е средната възраст в този бар?!“. За да сме коректни, статистически, ще кажа – приблизително 21 години и със сигурност не можете да си изтананикате „but we don’t trust the media…“.

В стаите се намираха различни по вид, облекло, коси, очила, възмущение („Абе, вие луди ли сте, бе?!“) млади хора. Вярно е, обаче, че чаровността на бара идва от възможността с малко по-висок глас да се поразприказваш за туй – онуй с познати и не чак толкова, да изиграеш една джага или просто да си потанцуваш брейкче.
Всичко си има край. С намаляването на часовете, възрастта нарастваше, а ние заредени с желание да преживяваме още и още мигове, но и защото си преживяхме повечко като за петък вечер в четирите стаи на разнообразието, се запътихме към следващото място с настроение…

Submotion Orchestra и безспорното откъм звук място – Mixtape 5.

Оказа се, че все пак да можеш да танцуваш на висок ток е умение, което може да ти се стори семпло, но пък и топло. Панталонът е с висока талия, червилото – червено, гласът – копринен в комбинация с …(прилагателно???)…музикални инструменти, публиката – изтънчена, предвид другите приятни музикални предложения за тази вечер.
Винаги е въпрос на докосване (разбирайте си го както искате – емоционално или физическо), а може би и на подходящо питие. В случая със Submotion Orchestra бих добавила и ароматни клечки за пълно отпускане и възприемане на музиката им, въпреки изненадата да видя в публиката дама, барабаняща по гърба на друга дама, повлияна от тежкия удар на барабана. And just like this my friend the sound makes you moves like a wave.

Оказа се, че децата между 4 – 7 годишна възраст, виждали музиката в цветове, а по-късно, когато пораснат губят този усет. Аз лично видях музиката на Submotion Orchestra в жълто… Кои са цветове на барабанящото момиче?
И след събота чакам цветовете за следващия, ей така по детски…може пак да ми хареса.

Submotion Orchestra – All Yours

[media link=http://www.youtube.com/watch?v=yOlBZGFu9vc]

Вижте също и: